Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
— Добре дошли в Темпълкъм! — изрече с учудващо силен и ясен глас. Поклони се подигравателно. — На вас, сър Джон Сантер, на прекрасната ви съпруга и на красивата Рейчъл.
Дъртата вещица облиза потеклата от устата й слюнка.
— Дръпни се от пътя ми, жено! — нареди Мандевил.
— Ще се дръпна. Ще се дръпна — отговори угоднически тя. — Щом кажа, каквото имам да ви казвам.
Мандевил се приведе напред.
— И какво имаш да ни казваш?
— Смъртта ви дебне! — заяви старата вещица, насочила костелив пръст към покритото със сиви облаци небе. — Смърт от огън! Смърт от желязо! Смърт от въже! Смърт от вода! А над теб, сър Едмънд Мандевил, пратенико на краля, който не е никакъв крал, смъртта вече е протегнала ръка! Онази с косата седи до десния ти лакът, а сатаната е коленичил от лявата ти страна. Всички вие — закрещя тя пискливо, с пламнали очи, — всички до един ходите в Долината на смъртта!
— Какви ги говориш? — извика Саутгейт. Направи ми впечатление, че изобщо не фъфлеше.
Старицата се прегърби, брадичката й опря гърдите. Погледна ни изпод гъстите си сиви вежди.
— Казах ви, каквото имах да ви казвам. Сега ще си вървя!
И преди някой от нас да успее да направи каквото и да било, тя се стопи като призрак между дърветата. Вбесен, Мандевил се обърна към сър Джон Сантер.
— Коя, да я вземат дяволите, беше тази?
— Да не е от вашите наематели? — нападателно попита Саутгейт.
Сантер сви рамене.
— Тя е една побъркана старица, която твърди, че има видения. Колибата й е на една поляна сред гората и един Бог знае откога живее там — беше свел очи. — Някои казват, че е луда. Други я наричат Хеката13, Кралицата на нощта.
— Тя е една старица и нищо повече — обади се Рейчъл. Качулката заглушаваше гласа й. — Не й обръщайте внимание, господа. И тя като Касандра14 мисли, че може да види пръста на съдбата и дебнещата смърт дори в полета на врабче.
Мандевил се закашля и плю.
— Ако отново се изпречи на пътя ми — заплаши той, — жива ще я изгоря!
След тези неуместни думи, продължихме нататък. Пазачът отвори портата с двойно резе, високо приветства с добре дошли семейство Сантер, които ни поведоха по стар път, който минаваше покрай брези, дъбове и тисови дървета и водеше нагоре към къщата.
Глава седма
Позволете ми да ви опиша Темпълкъм. Първоначално тамплиерите го издигнали като укрепено имение, но по-късните поколения се постарали да го направят по-удобен за живеене. Триетажната масивна каменна сграда с покрив от сиви плочи се издигаше около обширен вътрешен двор. Старите, тесни като процепи прозорци все още стояха, но по-изтънчените собственици бяха добавили еркери, прозоречни ниши и украсени комини. Камъкът светеше сякаш току-що измит, някои от прозорците бяха със стъкла. Дори на оскъдната светлина по тях се виждаха ярки хералдически гербове в наситени цветове.
Посрещнаха ни с отворени врати. Слугите се събраха на стълбите и за известно време настъпи бъркотия. Икономите, управителите, готвачите, ловците и пажовете бързаха да поздравят семейство Сантер. Разбрах, че въпреки грубоватото си поведение сър Джон е почитан, дори обичан земевладелец. Слугите взеха багажа ни, конярите отведоха конете, а Сантер с гордост ни приветстваха с добре дошли в дома си.
Отвън Темпълкъм изглеждаше мрачен, но щом влязохме в него, разбрахме какъв скъпоценен камък е. Дървената ламперия и дърворезбите в преддверието грееха. Покритият с дърво под, грамадната извита стълба, перилата й и колоните, които я поддържаха бяха изработени от най-скъпи материали. Въведоха ни в главната зала — дълго помещение с таван от непокрити греди. В единия край на залата имаше еркерен прозорец със стъклопис, изобразяващ Божия Агнец. От двете страни на украсеното с работата на изкусни каменоделци огнище имаше големи прозорци, а под тях местата за сядане бяха покрити с възглавници. Над огнището имаше картина, на която се виждаха Адам, Ева и змията, която ги изкушаваше. В огнището буйно гореше грамаден пън. Восъчни свещи, поставени в метални свещници по стените, осветяваха залата. В другия й край под прозореца стоеше висока маса, поставена на подиум. Черни и бели мраморни плочи покриваха пода и създаваха илюзията за шахматна дъска, над тях имаше застлани дебели килими от Персия, Индия и Турция. Имаше ракли от кипарис и кедър, на малки масички бяха подредени подноси, сребърни чаши, метални бокали и гарафи. Тъкани, изпъстрени със златни нишки, и изящни гоблени украсяваха стените, ресните им стигаха чак до покрития с дърво под. Цялата наредба на залата говореше за властта и богатството на Сантер.
13
Древногръцка богиня на мрака, нощните кошмари и магиите. — Бел.прев.
14
Прочута пророчица от древногръцката митология, дъщеря на владетелите на Троя — Приам и Хекуба. — Бел.прев.