Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
Рейчъл се изправи.
— Вероятно, но по тези места не са извършвали престъпления. Нека ви покажа още нещо.
Последвахме я вън от църквата, заобиколихме от задната страна и навлязохме сред дърветата. Горичката внезапно свърши, земята изчезна и пред нас се ширна езеро. Сред покритата с лед вода се издигаше обгърнат в мъгла остров, където, обградена от редки дървета, се издигаше ниска тъмна постройка. На гаснещата светлина тя имаше самотно и зловещо излъчване.
— Домът на тамплиерите — обясни Рейчъл. — Представлява просто една каменна зала, но легендите говорят, че тамплиерите са я използвали за загадъчните си обреди. Никога не съм ходила до това място.
Махна с ръка към една лодка, привързана сред вледенените треви.
— Има хора, които ходят до там, но на мен и кракът ми няма да стъпи, ако ще да е и сред лято! Островът ме плаши — лицето й се просветли и тя добави: — Хайде, сигурно сте изтощени, а аз не преставам да дърдоря. Скоро ще поднесат вечерята.
Отведе ни обратно до къщата, където един прислужник ни съпроводи до стаите, определени за нас. Всеки имаше самостоятелна стая. Моята беше между стаите на Козма и Бенджамин. Мандевил, Саутгейт и Деймиън бяха настанени в стаи, разположени по другия коридор. Вероятно стаите преди векове са били килии на тамплиерите, но сега бяха разкошно наредени. Във всяка от тях имаше легло с балдахин, дъбова ракла, маса, стол и столче. Тесните процепи в стените бяха разширени и запълнени с цветно стъкло. В огнищата пращяха запалени грамадни цепеници, а зад вратата горяха покрити мангали. В стаята ми беше топло и благоухаеше като в летен ден. Поседях на леглото, после дойде Бенджамин. Имаше уморен и объркан вид и без да изчака покана, започна да обобщава случилото се до този момент, като броеше на пръсти:
— Първо: Хопкинс е бил монах, бенедиктинец от Гластънбъри, но е служел и като капелан в земите на Темпълкъм и Сантер, и околните стопанства.
— Второ: живо се е интересувал от легендите за крал Артур, изучавал ги е и издирвал разкази и за светия Граал, и за Екскалибур. Натъкнал се на древен ръкопис в библиотеката в Гластънбъри, съдържащ странни рими, които никой не може да разбере.
— Трето: Хопкинс е казал на Бъкингам, че може да получи светите реликви. Милорд Бъкингам пристига в Темпълкъм с идеята, че може би реликвите са скрити тук или пък за да може да разбере дали приказките на Хопкинс са истина. Посветил е в намеренията си и сър Джон Сантер, но той губи присъствие на духа. Вярва, че търсенето на реликвите от Бъкингам прикрива някакво коварно предателство и предупреждава шпионите. Тогава Бъкингам пише на Таплоу в Лондон, но писмото е заловено от добрите ни приятелчета Мандевил и Саутгейт. Бъкингам е арестуван, обезглавен е, а нещастникът Таплоу умира на кладата в Смитфийлд. Семейство Сантер са разследвани, но всяко подозрение към тях отпада — Бенджамин замълча. — Какво остава?
— Ами убитите агенти?
— А, да. Четвърто: двама от агентите на Мандевил, промъкнали се в свитата на Бъкингам и първи предупредили истинските си господари за предполагаемото предателство на Бъкингам, са удушени с въже, както е убита и сестрата на Хопкинс. Не разполагаме с никаква следа, която да ни насочи към убиеца. Пето: съществува тайно общество или таен заговор, свързани с древния орден на тамплиерите, които също издирват светия Граал и меча на Артур. Един Бог знае кои са тези хора всъщност. Абатът и монасите в Гластънбъри? Джон Сантер? Или още по-лошо — Мандевил или Саутгейт? Все пак съществува подозрение, че съучастник на ордена е приближен на краля.
— Шесто, изпратени сме тук, за да открием Граала и Екскалибур — възможността това да се случи е почти нищожна — както и да помогнем на нашите двама наподобяващи призраци спътници да унищожат тези тамплиери. Нека не забравяме и предупрежденията на дъртата вещица. Защо ни наговори подобни безсмислици? Кой й е казал да го направи? Дали не са били монасите от Гластънбъри?
— Господарю, тя е вещица.
Бенджамин поклати глава в знак на несъгласие.
— Ами, Роджър! Не вярвам в тези неща — той стана и закрачи из стаята.
Такъв си беше моят господар: щом някаква загадка или мистерия завладееха ума му, той се изпълваше с живот, непрекъснато я нищеше, докато не откриеше решението. Бенджамин Даунби беше истински ренесансов човек. Не вярваше във вещици, вещери и магьосници. Аз вярвах. Когато срещнете някоя от посестримите на Мабел Бриг, бързо ще разпознаете измежду тях онази, която е влязла в съюз с дявола и владее тъмните сили! Красив демон беше Мабел! Стигаха й три дни пост и да съсредоточи мислите си, за да съсипе живота на врага си и да го убие. Наблюдавал съм я как го прави и знам какви нещастия струпа на главата на един от най-могъщите благородници в Англия, но и тази история ще оставим за по-подходящо време.