Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
Бенджамин спря да кръстосва стаята.
— Съгласен ли си с мен, Роджър?
— Ама разбира се, господарю. Станало е точно така, нали?
— Не можем да бъдем сигурни.
— Щом казвате, господарю.
Бенджамин се приближи и седна до мен.
— Остави сарказма, Роджър. Знаем само това, което са ни казали или са ни накарали да видим. Откъде да сме сигурни, че Бъкингам е извършил предателство? Откъде да знаем, че той е написал онези писма до Таплоу?
— Защото нещастният луд призна пред нас! — прекъснах го аз. — Видяхме Таплоу в затвора, а после наблюдавахме смъртта на бедния окаяник!
Бенджамин се намръщи.
— Не. В затвора не се срещнахме с Таплоу, а с друг човек — усмихна се, когато пренебрежително изсумтях. — Спомни си, Роджър! Сети се как изглеждаше онзи затворник, яките му ръце и крака. Е, беше цял покрит с мръсотия и майсторски рецитираше репликите си, но допусна грешка. Таплоу би трябвало да е лютеран, но затворникът заяви, че вярва в Чистилището. Един лютеран не би изрекъл подобни думи.
— Виж, когато бяхме в Смитфийлд, зърнах за малко умиращия Таплоу. Косата му беше със същия цвят както на мъжа в затвора, но беше много по-изпит.
Затворих очи и си припомних вече видяното. Таплоу в затворническата килия, с яки ръце и крака, едрото му и добре охранено лице под мръсотията, думите му, че душата му ще иде в Чистилището, огънят в Смитфийлд, слабото, превито тяло, което видях на кладата. Господарят ми имаше право.
— Но защо? — попитах.
— Да оставим случая на Бъкингам настрани от нашето разследване — отвърна Бенджамин. — Той беше благородник с голяма власт и във вените му течеше кръвта на династията Йорк. Херцогът е допуснал глупостта непредпазливо да се захване с издирването на някои безценни реликви и агентите на краля са го хванали натясно. Подозирам, че писмата на Таплоу, използвани по време на процеса, са подправени. Както и че самият Таплоу и неговите рехави връзки с Бъкингам са използвани за съмнителното обвинение. Знаеш какъв е благородният ни крал. Таплоу, горкият нещастник, както ти би го нарекъл, е изтезаван и бит, за да каже това, което са искали да чуят. Но после Мандевил е искал да се подсигури, за да не може Таплоу да разкаже истината и го преместват в друга килия, а на негово място довежда свой човек. Мандевил е решил, че няма да ровим повече. И през ум не му е минало, че ще идем да гледаме екзекуцията или пък ако го направим, ще се приближим толкова близо до горящия стълб, та да разберем, че човекът на кладата не е онзи, когото сме разпитвали в Нюгейт. Така и нямаше да заподозра нищо, ако подставеният Таплоу не беше споменал Чистилището. Затова…
— Затова — довърших вместо него — можем да забравим всичко, което кучият му син ни разказа в Нюгейт!
— Да, куп лъжи — Бенджамин си пое дълбоко въздух, — но щом наученото до тук е лъжа, откъде да сме сигурни, че останалото е истина? Ами ако няма никакъв Граал, нито Екскалибур, или пък тайно общество на тамплиери? А и защо са били убити онези шпиони?
— Може Мандевил да ги е убил — предположих аз. — Може да са се възпротивили на премахването на Бъкингам и мрежата от лъжи, в чието създаване са участвали?
— Възможно е — промърмори Бенджамин. — Възможно е.
Стана и ме потупа по рамото, но мислите му бяха другаде.
— Хайде, Роджър, трябва да се измием и да слезем на пищното угощение, приготвено от готвачите на Сантер в наша чест.
Високата маса беше покрита с чиста коприна, над която се лееше светлината от восъчните свещи. Пламъците им танцуваха и хвърляха отблясъци по сребърните съдове, гарафи, стъклени чаши и ножове с прекрасни метални дръжки. Храната беше превъзходна: ястия от говеждо и еленско месо, различни вина, кървавочервен кларет, светло и сладко рейнско вино.
Заради умората ни от пътя разговорът на масата не вървеше. Мандевил обаче заяви, че на другия ден ще хвърли мрежата си. Сър Джон трябвало да отговори на някои въпроси и после трябвало да се върнем в абатството Гластънбъри. Престанах да обръщам внимание на зловещия кралски шпионин и пих бързо и много с очи, впити в Рейчъл. Носеше морскосиня рокля и подходящ воал към нея. И роклята, и воалът бяха украсени със седефи. Изглеждаше прелестна.
(Гледам, че капеланчето ми се подхилква, защото се сеща, че вече съм говорил за нея. Е, добре, нищожеството ме подсети как стояха в действителност нещата, затова ще я кажа и на вас.)
Да, ревнувах, затова се напих. Не можех да не забележа как Рейчъл хвърля нежни погледи към Бенджамин, а този пожар, ревността, който лумва мигновено, най-трудно се укротява. Напих се много бързо, станах кисел, казах, че не ми е добре и се затътрих към леглото. Исках да намеря облекчение за болката си и да прикрия грубото си поведение. Легнах си в леглото с балдахина, готов да се окайвам за случилото се, но в следващия миг се обърнах и съм потънал в непробуден сън. Един Бог знае кога е приключило угощението. Помня, че се пробудих и в просъница видях господарят да стои надвесен над мен.