Морето на чудовищата
- Автор: Риърдън Рик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Морето на чудовищата». Краткое содержание книги:
Ще се справят ли, или този път коварството на Кронос ще надделее?
Навсякъде ни зяпаха мъртви моряци от Конфедерацията с призрачни брадати лица. Те си харесаха Анабет, тъй като тя им каза, че е от Вирджиния. Когато разбраха, че фамилията ми е Джаксън — като на южняшкия генерал, — проявиха интерес и към мен, но след това аз се прецаках с обяснението, че съм роден в Ню Йорк. Войниците веднага започнаха да съскат и да проклинат янките.
Тайсън адски го беше страх от тях. През цялото време държеше Анабет за ръката, което определено не й допадаше особено.
Накрая ни заведоха на вечеря. Капитанската каюта на „Бирмингам“ беше най-голямата на борда — в общи линии, колкото килер. Масата беше сложена — с бяла ленена покривка и порцеланов сервиз. Скелети на моряци ни поднесоха фъстъчено масло, сандвичи, чипс и безалкохолни. Направо ми се повдигаше при мисълта да сложа в устата си нещо, минало през ръцете на тези призраци, но гладът надделя.
— Тантал ви изключи завинаги — обяви злорадо Клариса. — Господин Д. заяви, че ако се появите в лагера, ще ви превърне в катерици и ще ви преследва с джипа си.
— Те ли ти дадоха кораба? — попитах.
— Не, разбира се. От баща ми е.
— Арес?
Клариса се усмихна подигравателно.
— Да не мислиш, че баща ти е единственият, който има власт над моретата? При всяка война духовете на загиналите от губещата страна са обречени да служат на Арес. Това е наказанието им, задето са били победени. Помолих се на татко да ми даде някакъв кораб и той ми прати този. Моряците са готови да изпълнят всяка моя заповед. Нали, капитане?
Застаналият зад нея мъж изглеждаше напрегнат и ядосан. Искрящите му зелени очи се впиха алчно в мен.
— Готови сме на всичко, за да приключи най-сетне тази адска война и да намерим мир. Ще се изправим срещу всеки, който пожелаете. И ще го унищожим.
Клариса се усмихна.
— „Ще се изправим срещу всеки, който пожелаете. И ще го унищожим!“ — повтори тя доволно. — Браво, капитане!
Тайсън премига уплашено.
— Клариса — обади се Анабет, — много е вероятно Люк също да се опита да вземе руното. Видяхме го. Той знае координатите и пътува на юг с огромен кораб, пълен с чудовища.
— Страхотно! Нямам търпение да го пратя на дъното!
— Не — възрази Анабет. — Трябва да обединим силите си. Нека ти помогнем…
— Няма да стане! — Клариса удари с юмрук по масата. — Това е моят подвиг, многознайке! Най-сетне е дошъл и моят ред да стана герой и няма да позволя вие двамата да ми откраднете възможността!
— Къде са ти приятелите? — попитах. — Нали ти позволиха да вземеш още двама души със себе си?
— Те не… Реших да ги оставя там. Да защитават лагера.
— Искаш да кажеш, че дори и другите деца на Арес са отказали да ти помогнат?
— Млъкни, Пърди! Не ми трябват нито те, нито вие!
— Клариса — рекох, — Тантал само те използва. Него лагерът изобщо не го интересува. Даже ще се радва, ако чудовищата го унищожат. Нарочно те е изпратил, за да се провалиш.
— Глупости! Каквото и да казва оракулът… — тя замълча, без да довърши изречението.
— Какво? — сепнах се аз. — Какво ти каза оракулът?
— Нищо. — Ушите й бяха пламнали. — Сама ще се справя и не ми трябва помощта ви. Точка по въпроса. От друга страна, не мога да ви оставя да се шляете на свобода…
— Значи сме затворници, така ли? — попита Анабет.
— Гости. Засега. — Клариса вдигна крака върху бялата покривка и си отвори ново безалкохолно. — Заведете ги долу, капитане. Дайте им койки. Ако не се държат както трябва, покажете им как се отнасяме тук с вражеските шпиони.
Сънят започна веднага, щом затворих очи.
Гроувър седеше на стана и отчаяно разнищваше платното. Изведнъж камъкът на входа рязко се изтърколи и циклопът изръмжа:
— Аха!
Сатирът подскочи.
— О, скъпи! Не те чух! Толкова си тих!
— Разнищва се, така ли? Затова ли толкова се бавиш?
— Не, не. Нищо подобно…
— Ела! — Полифем го сграбчи през кръста и го повлече по тунелите на пещерата. Гроувър се мъчеше да задържи обувките на високи токчета на копитата си. Булото му се свличаше постоянно на една страна.
Циклопът го замъкна в огромна пещера, по чийто под се беше натрупал дебел килим от овчи тор. Под огромните купчини остригана вълна се виждаха канапе, телевизор и груби полици, пълни с най-различни предмети с изображения на овце — чаши за кафе, изработени под формата на овце, фигурки на овце, игри с овце, албуми на овце. По земята се търкаляха избелели кости — повечето овнешки, но имаше и други, които явно бяха на сатири, попаднали на острова в търсене на Пан.