Сплавта на закона

— … други ранени?

— … счупени кости… нищо сериозно… драскотини и охлузвания… да открият огън…

Настъпи тишина. Уаксилий отвори очи и установи, че констабълът го гледа. Бретин махна на Реди да си върви и се приближи.

— Е? — попита Уаксилий.

— Изглежда, сте късметлия.

— С приятеля ми им привлякохме вниманието — каза Уаксилий. — Когато започна стрелбата, повечето гости вече бяха залегнали.

— Но въпреки това сред тях има пострадали… заради аломантичните ви номера. Хора с наранено его, ядосани от постъпката ви. Ще дойдат да се оплакват на мен.

Уаксилий премълча.

— Чувал съм за вас — каза Бретин и приседна до него. — Знаех, че рано или късно ще трябва да си поговорим. Нека да сме наясно. Това е моят град и аз отговарям за него.

— Така ли? — попита уморено Уаксилий.

— Така.

— И къде бяхте, когато бандитите простреляха вашия колега в главата?

Бретин почервеня, но Уаксилий издържа твърдо яростния му поглед.

— Не ме е страх от вас — заяви Бретин.

— Хубаво. Защото още не съм казал нищо, с което да ви плаша.

Бретин изсъска ядосано и го посочи с пръст.

— Внимавайте какво говорите. Имам пълното право да ви тикна в затвора за една нощ.

— Ами направете го. Може на сутринта да се успокоите и да проведем по-разумен разговор.

Лицето на Бретин почервеня още, но той знаеше — също както и Уаксилий, — че не може да затвори един лорд без подобаваща причина. Въздъхна, махна с ръка, стана и се отдалечи.

Уаксилий поклати глава. „Да ни пази Хармония от мъже с малко мозък и твърде много власт“. Сложи си шапката и излезе.

Залата бе почти опразнена. Ранените седяха на подиума при изхода — бяха двайсетина. Встрани от тях лорд Хармс се бе настанил до една маса, свел глава. Мараси се опитваше да го успокои. Уейн бе при тях и явно скучаеше.

Уаксилий отиде при тях, свали си шапката и седна. Не знаеше какво да каже на лорд Хармс.

— Ей — прошепна Уейн. — Дръж. — И му подаде нещо под масата. Револвер.

Уаксилий го погледна объркано. Не беше неговият.

— Предположих, че ще искаш един от тези.

— Алуминиев?

Очите на Уейн блещукаха доволно.

— Измъкнах го от колекцията, дето я събраха констаблите. Били са десет. Реших, че може да го продам. Изразходвах цяло съкровище от хроносплав, докато се трепах с тия негодници. Ще ми трябват доста пари. Но не се кахъри, оставих много хубава рисунка на мястото на револвера. Вземи.

И му подаде още нещо. Шепа куршуми.

— И тях ги отмъкнах.

— Уейн — каза Уаксилий, докато оглеждаше дългите куршуми. — Даваш ли си сметка, че това са муниции за пушка?

— Е, и?

— Няма да станат за револвер.

— Така ли? Защо?

— Защото.

— Доста глупав начин да правиш куршуми, нали? — Изглеждаше истински озадачен. Разбира се, Уейн не знаеше много неща за оръжията, след като повече го биваше да ги хвърля по противника, вместо да стреля с тях.