Игра на часове

— Би могъл да научиш децата си да рисуват, да яздят, навярно и да ги включиш в историческите представления.

— И все още можете да имате деца — добави Кинг.

— За целта ще трябва да си намеря друга жена — отвърна Еди с примирена усмивка, — а едва ли имам толкова енергия. Освен това за един Батъл не е допустимо да се развежда. Недостойно е. По дяволите, ако Доротея не ме убие, майка ми ще го стори.

— Е, животът си е твой — отбеляза Мишел.

Еди хвърли към нея странен поглед.

— Така изглежда, нали? — Той допи чашата си и каза: — Чух по новините, че са викнали на помощ тежката артилерия.

— Включително и стария ти приятел Чип Бейли.

— Ако не беше той, сега нямаше да седя тук.

— Без съмнение родителите ти са му много благодарни.

— О, да. Татко му предложи да поеме ръководството на охраната в една от неговите компании. Големи пари.

— Не знаех — каза Кинг. — Но той очевидно не е приел.

— Така е. Сигурно му харесва полицейската работа. — Еди потрака с вилицата и лъжицата си. — Спомням си, че като бях хлапе, по тия места нямаше нищо друго освен хълмове и гори. Беше чудесно. Никога не се бояхме, че нещо лошо може да се случи.

— А сега? — попита Мишел.

— А сега убиват хората по домовете, захвърлят ги из горите, гърмят ги в колите им. Ако някога се реша да създам поколение, едва ли ще е тук.

— Е, навсякъде може да се живее — каза Кинг.

— Майка ми едва ли би била доволна да го чуе.

— Пак повтарям, Еди, животът си е твой, нали така? — каза Мишел.

Този път Еди Батъл не си направи труда да отговори.