ФОР

– Хубаво. – Джанийн се изправя и притиска папката към себе си. – Но когато се провалиш, очаквам да го признаеш. Нямам време за гордостта на Безстрашните.

– Да, защото Ерудитите сте образец за смирение – отбелязва кисело Макс.

– Хей – изсъсква Зийк. – Началникът ми гледа. Върни ми слушалките.

Той ги грабва и те изсвистяват около главата ми, като карат ушите ми да запищят.

– Трябва да се махнеш от тук или ще си изгубя работата – казва Зийк.

Изглежда сериозен и разтревожен.

Не възразявам, въпреки че не успях да науча това, което ми трябваше – беше си моя вина, че се разсеях. Измъквам се от контролния център, а мислите препускат из главата ми. Част от мен продължава да се ужасява от факта, че баща ми е влизал в апартамента ми и че иска да се срещне с мен насаме на изоставена улица посред нощ, но като цяло съм объркан от това, което току-що чух. Вече имаме своя кандидат, аз го осигурих. Мисля, че говореха за кандидата за лидер на Безстрашните.

Но какво я засяга Джанийн Матюс кой ще бъде назначен за следващ лидер на кастата ни?

Без да се усетя, изминавам целия път до апартамента си, сядам на ръба на леглото и се вторачвам в отсрещната стена. В главата ми продължават да звучат отделни, но еднакво обезумели въпроси. Защо Маркъс иска да се срещне с мен? Защо Ерудитите са толкова въвлечени в политиката на Безстрашните? Дали Маркъс иска да ме убие без свидетели, или пък да ме предупреди за нещо, което ме заплашва...? За кой кандидат говореха?

Притискам длани към главата си и се опитвам да се успокоя, въпреки че усещам всяка мисъл като шип в тила си. В момента не мога да направя нищо относно Макс и Джанийн. Това, което трябва да реша, е ще отида ли на срещата довечера.

В деня, който мразиш най-много. Никога не съм предполагал, че Маркъс изобщо ме е забелязвал, камо ли, че е виждал нещата, които харесвах или мразех. Винаги изглеждаше така, сякаш ме усеща като грижа и дразнител. Но не научих ли преди няколко седмици, че той е знаел, че симулациите няма да проработят при мен и че се опита да ме предпази от опасност? Може би въпреки всичките ужасни неща, които ми е казвал и причинявал, все пак ме познава, знае какво мразя, какво обичам, от какво се боя.

Не съм сигурен защо тази мисъл ме изпълва с такава надежда, след като го мразя от толкова много време. Но може би точно както част от него наистина е мой баща, така и част от мен наистина е негов син.

+ + +

В един и трийсет през нощта, когато напускам лагера на Безстрашните, горещината на слънцето все още се излъчва от настилката. Пръстите на ръцете ми са изтръпнали и не ги усещам. Луната се е скрила зад облаците и улиците са по-тъмни от обичайното, но не се боя от мрака или от самите улици, вече не. Има неща, които научаваш, когато победиш банда Безстрашни послушници.