Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Те акостираха на частния пристан на Чиен, след което търговецът им предложи да отидат в градската му къща и да похапнат с него, преди да се отправят на път. Саран не бе особено доволен от това, ала не възрази, а що се отнася до Кайку, тя бе щастлива да отложи с още няколко часа раздялата с приятелката си. Тсата и Чиен си размениха няколко думи на окхамбски и ткиуратецът също се съгласи. Слугите на търговеца ги настаниха в разкошни каляски и те поеха по тихите улички на древния град.
Къщата на Чиен ос Мумака представляваше тумбеста триетажна постройка, наподобяваща смачкана пагода, с изящен, покрит с раковини покрив, в четирите края на който се издигаха статуи на духове, служещи като водоливници. Тя бе заобиколена от изящна градина с разноцветни алпинеуми, каменни пейки и игриво поточе, отделена от външния свят посредством масивна ограда. Районът, където бе разположена, очевидно беше някакъв богаташки квартал, понеже околните сгради и дворовете й съответстваха по размери.
Обядът беше възхитителен — задушен в гърне хлъзган, яхния от зеленчуци, печени на скара банати и — най-вкусното от всичко — плодове от джукара, които растяха само в последните седмици на жътвата и бяха изключително трудни за култивиране. По време на угощението си говореха и разменяха шеги, обединени от приятното усещане от твърдата земя под краката им. По едно време дори опитаха да се хранят с изящните лъжици, които трябваше да се държат между показалеца и палеца, ала нито Саран, нито Тсата имаха проблеми с тази техника. Мишани си каза, че мълчаливият ткиуратец навярно е доста по-образован, отколкото си мислеше първоначално.
Най-накрая пиршеството свърши. Както се очакваше, Чиен предложи гостоприемството си на спътниците на Мишани, ала те му отказаха вежливо, което също бе в рамките на очакваното. Търговецът не настояваше повече — само им каза, че може да им предостави каляска, с която да излязат лесно от града.
Присъстващите се надигнаха от трапезата и поеха през изящната градина към портата на имението, където ги очакваше каляската. Прохладният бриз, предвестник на настъпващата есен, бе отшумял, оставяйки след себе си влажен, тежък зной. Кайку се доближи до Мишани и я хвана за ръката.
— Ще ми липсваш, Мишани — рече тя. — Пътят до Южните префектури е доста дълъг.
— Няма да остана там завинаги — усмихна се дългокосата девойка. — Най-много месец или два, в зависимост от това за колко време ще свърша работата си. Мислех си, че вече ти е дошло до гуша от мен след тези два месеца в морето.
Кайку също се усмихна.
— Как можеш да си мислиш подобни неща? Кой ще ме пази да не правя глупости, ако те няма теб?
— Кайлин се опитва, но ти не й позволяваш.
— Кайлин се отнася с мен като с котенце — изсумтя Кайку. — Ако я слушах, трябваше да прекарвам всеки ден в зубрене и да нося само черни рокли, намацана с онзи ужасен грим, така че всички да видят, че съм от Аления орден…
— Тя вярва в теб — изтъкна приятелката й. — Повечето учители не биха се занимавали с такава непокорна ученичка.
— Кайлин гледа собствените си интереси — отвърна Кайку, присвивайки очи срещу слънцето. — Тя ме научи да обуздавам онова, което имам вътре в мен — вечно ще съм й благодарна за това — ала аз никога няма да се съглася да прекарам живота си като Сестра от Аления орден. И Кайлин просто не може да възприеме това. — Момичето внезапно сведе поглед към земята. — Пък и първо съм дала клетва на по-висша сила от нейната.
Мишани положи длан на рамото й.
— Ти направи неоценими неща за Либера Драмач, Кайку. Изигра важна роля във всички операции на братството. Всяко нещо, което правиш за тях, нанася вреда на Чаросплетниците — била тя малка или голяма. Не забравяй това!
— Не е достатъчно — измърмори приятелката й. — Семейството ми продължава да бъде неотмъстено; обетът, който дадох пред Оча, все още не е изпълнен. Чаках, чаках, но търпението ми вече започва да се изчерпва.
— Не можеш да разгромиш Чаросплетниците сама — рече й Мишани. Нито пък можеш да очакваш, че ще заличиш двеста и петдесет годишна история за половин декада.