Ридание

      –  Мисля, че съм в шок.

      Той изтри сълзите от бузите ми с изписаната си с мастило длан.

      –  Това има ли нещо общо с изпохапаната ти ръка? Защото ако тези белези са били тук и преди, не си ги спомням. А аз имам, как да кажа, набито око за детайлите.

      Изхленчих жалостиво:

      –  Ако имах камера, когато ги получих, щях да забогатея. Беше гигантска котка, или поне нещо, което приличаше на котка... не знам... – Преглътнах нова серия от тъпите сълзи и неволно потреперих отново. – Кога ще спре това треперене?

      –  Когато се успокоиш. – Джеймс стана и ме хвана за здравата ръка. – Хайде, очевидно имаш нужда от една хубава пържола.

      Оставих го да ме изправи, вече се чувствах по-добре.

      –  Имам нужда от зашеметяваща суперпушка за свръхестествени твари.

      –  Може би имат и от тях. Не разгледах менюто много подробно.

      Хрумна ми, че пропускам нещо.

      –  Трябва да кажа на баба, че излизам. Тя прави някакви вуду магии в ателието си.

      Излязохме навън и тръгнахме по каменната пътечка, която баба беше направила към ателието си. Различни билки и красиви високи цветя обрамчваха камъните отстрани, а над тях кръжаха всякакви буболечки, привлечени от аромата им. Засмях се, когато Джеймс размаха ожесточено ръце срещу една пчела, която се осмели да долети прекалено близо до него.

      –  Подскачаш като малко момиченце – отбелязах.

      –  О, кой го казва!

      Гласът на баба се чу от отворената врата на ателието, което приличаше по-скоро на малка работилничка, пълна с всевъзможни неща:

      –  Ти ли си, Джеймс?

      Джеймс ме последва в замъглената синева на помещението.

      –  Кой друг да е? – Въпреки че ателието бе осветено от три голи крушки и през отворената врата също влизаше светлина, вътре беше доста мрачно в сравнение с направо ослепяващото слънце отвън. Примигнах няколко пъти, за да свикнат очите ми с разликата.

      –  Какво те води насам? – Баба вдигна глава от главната си работна маса. Беше преместила встрани кутиите си с бои и с лакове и четките, за да освободи място за последния си проект – нещо, което предполагам, че трябваше да бъде свръхестествен унищожител на феи. Или газова бомба срещу гигантски твари. Или просто репелент срещу досадни насекоми. Каквото и да беше, вонеше ужасно, както когато напръскаш малка стая с прекалено много ароматизатор.

      –  Едно пиленце ми каза, че Ди е гладна. – Джеймс се промуши покрай малките работни масички и се загледа в дървените табла, изрисувани с преплетени фигури във всевъзможни цветове. – Пристигнах веднага, за да я спася. Знам къде мога да намеря любимите й напоени със сос вредни и мазни гадости.

      Баба се засмя. Тя харесва Джеймс. Всъщност всички го харесват.

      –  Май в момента наистина се нуждае от това. Но е хубаво да има и някой край нея. – Спря за миг, предполагам, че искаше да разбере какво точно съм му разказала, преди да продължи.