Ридание
- Автор: Стивотер Мэгги
- Серия: books of faerie #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712379
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Ридание». Краткое содержание книги:
която е и невъзможно да бъде отхвърлена…
Най–накрая тя каза:
– Ще поговорим за това, след като те почистим.
Не бях сигурна, че разговорът ни ще бъде различен, ако съм облечена с други дрехи, но с баба беше също толкова опасно да се спори, колкото и с мама. Не си проговорихме повече, докато не стигнахме до старата й къща, построена във формата на буквата L, която си беше истинска селска ферма и се намираше в центъра на поле с царевица.
– Дрехите са горе, в стаята за гости. На рафта в гардероба. Ще ти направя чай. – Баба се запъти към кухнята, а аз към горния етаж.
В селската къща винаги ставаше течение, независимо колко горещо беше отвън, а в стаята за гости беше най-зле. Баба беше покрила скърцащия, нацепен дървен под с цветна плетена черга, а по снежнобелите стени висяха ярки абстрактни картини, но въпреки това там винаги ми беше ужасно студено. Студено като противна–ледена–тръпка–в–главата, а не като вземи–си–пуловера. Татко ми беше казал, че това е била стаята на леля Дилия и че като дете тя претърпяла някакъв инцидент и за малко не умряла там. Дори без частта с умирането фактът, че тази стая беше спомогнала за оформянето на очарователния характер на Дилия, беше достатъчен, за да я мразя.
Грабнах дрехите си от гардероба – ето къде били любимите ми стари дънки! – и се преоблякох в банята. Докато миех засъхналата кръв от кожата си, си спомних чувството, което изпитах, когато Люк ме дръпна и стисна силно в прегръдката си; спомних си аромата на тялото му. В стомаха ми се оформи топка... като от нерви, но този път усещането беше хубаво, някак гъделичкащо.
Къде си сега?
Слязох при баба в кухнята, като примигвах от силната слънчева светлина, влизаща през прозорците. Тя пъхна чаша студен чай в ръката ми и ми махна да седна на стола до кръглата маса.
Огледа внимателно ръката ми, за да види дали съм я почистила добре.
– Знаеш какво стана там, нали?
Почувствах се леко глупава.
– Феи?
Тя ме погледна гневно.
– Не произнасяй името Им. Ако кажеш думата, Те ще те чуят. Има причина, поради която старите хора Ги наричат „добрите съседи” или „малкият народ”. Другата дума е по-скоро като обида. Груба е.
Отпих от чая. Баба никога не го подслажда достатъчно – рафинираната захар е вредна за теб, или нещо подобно.
– Щом си знаела за Тях, защо не каза? Защо остана само с това – „на ти този грозен пръстен”, без да ми обясниш нищо?
Баба стисна устни, но си личеше, че се опитва да не се засмее.
– Значи затова го изпусна случайно в канала?
– Наистина стана случайно!
– Хм... Те винаги са се притеснявали малко от жените в рода ни.
Притеснявали се малко. Току-що бях почти сдъвкана от котка, в сравнение с която акулата от „Челюсти” приличаше на раздразнителна златна рибка. Ако това беше признак за леко притеснение, направо нямах търпение да видя останалото!
Баба барабанеше с пръсти по масата.
– Според Тях вече си на подходящата възраст да започнеш да Им създаваш проблеми. Повърхностни създания. Не мисля, че Им се занимава с нещо старо или грозно. Интересуват се само от чисто нови играчки. – Сви рамене, все едно говореше за проблем с мравки в кухнята или нещо подобно, напълно банално и ежедневно. – Затова ти дадох пръстена.
– Държиш се така, сякаш няма защо да се страхувам от Тях.
Тя отново повдигна небрежно рамене.
– Ако носиш желязо със себе си, Те наистина не могат да ти направят нищо. Защо според тебе в новините няма постоянно истории за подменени или отвлечени деца? Днес навсякъде около нас има желязо. Те тормозеха майка ти и Дилия, когато бяха малки, и после се отказаха.
Информацията ми дойде в повече. Моята праволинейна и методична майка да е имала вземане–даване с феи? А мисълта за Дилия и тези създания беше още по-абсурдна. Можех да си представя картинката. Феите: Ела при нас, момиче. Дилия: Защо? Феите: Ще изпиташ нечувани наслади и ще получиш вечна младост. Дилия: Ще изчакам по-добро предложение. Е, имате ли да добавите нещо?