Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
Тишина. Мелиса хвърли на гаджето си разочарован поглед.
— Намирам това за прекрасно — вметна Спенсър.
— Като се има предвид как играха, си е цяло геройство да ги гледаш.
— Така е, много слаба игра, нали? — Рен й се усмихна с благодарност.
— Е, както и да е — намеси се майка й. — Мелиса, кога започваш занятия?
— Един момент — обади се Спенсър. Този път нямаше начин да пропусне реда си. — Имам какво да кажа за „Звездна сила“.
Салатната вилица на майка й замръзна във въздуха.
— Извинявай.
— Опа! — шеговито се присъедини към извинението баща й. — Давай, Спенс, имаш думата.
— Получих резултатите си от PSAT — съобщи тя.
— И… ето. — Тя извади плика с оценката и го връчи на баща си.
От момента, в който той го взе, тя вече знаеше какво ще последва. На никого нямаше да му пука. А и какво значение имаха някакви си резултати? Всички щяха да върнат вниманието си върху божолето, върху Мелиса и Уортън и с това щеше да се приключи. Усети как бузите й се обливат в горещина. Защо въобще си бе направила труда?
Тогава баща й остави чашата си и внимателно разгледа листа.
— Уау! — Той махна с ръка на жена си да се приближи.
Когато видя писмото, тя ахна.
— Това е почти максималното, нали?
Мелиса също проточи врат. Спенсър едва дишаше. Очите на сестра й прогаряха дупки в листа. Погледът беше толкова зъл, че Спенсър се зачуди дали тя не е написала онзи зловещ имейл вчера. Но когато очите им се срещнаха, Мелиса грейна в усмивка.
— Здравата си се готвила, нали?
— Явно резултатът е добър, а? — попита Рен, кимвайки към писмото.
— Направо фантастичен! — възторгна се господин Хейстингс.
— Това е прекрасно — възкликна майка й. — Как искаш да го отпразнуваме, Спенсър? Вечеря в града? Или има нещо, което си си харесала?
— Когато аз си получих резултатите, ми купихте едно издание на Фицджералд от онази разпродажба, помните ли? — изчурулика Мелиса.
— Точно така — кимна господин Хейстингс.
Мелиса се обърна към Рен.
— На теб много щеше да ти хареса. Страхотно е да наддаваш.
— Е, имаш време да си помислиш — каза госпожа Хейстингс на Спенсър. — Гледай да се спреш на нещо запомнящо се, като това, което избрахме за сестра ти.
Спенсър бавно се изправи.
— Всъщност, имам нещо наум.
— Какво е то? — Баща й се наведе напред в стола си.
Сега е моментът, помисли си Спенсър.
— Ами, това, което много, много, много би ме зарадвало сега, а не след няколко месеца, ще е да се преместя в плевнята.
— Но… — подзе Мелиса, след което се възпря.
Рен прочисти гърло. Баща й сбърчи вежди. Стомахът на Спенсър изръмжа гладно. Тя го притисна с ръка.
— Това ли искаш наистина? — попита майка й.
— Аха.
— Окей — каза госпожа Хейстингс и погледна съпруга си. — Ами тогава…
Мелиса шумно остави вилицата си.
— Но… хм, в такъв случай какво ще стане с Рен и с мен?
— Ти сама каза, че ремонтът няма да отнеме много време. — Майка й потупа брадичката си с пръст. — Предполагам, че вие двамата ще трябва да се задоволите със старата си спалня.
— Но там леглата са отделни — каза Мелиса с необичайно детинско гласче.
— Аз не възразявам — бързо каза Рен.
Тя го изгледа остро.
— Бихме могли да преместим спалнята от плевнята в стаята на Мелиса, а пък за Спенсър ще донесем нейното легло — предложи госпожа Хейстингс.
Спенсър не можеше да повярва на ушите си.
— Наистина ли?
Майка й вдигна вежди.
— Мелиса, ще оцелееш, нали?
Тя отметна коса.
— Предполагам. Искам да кажа, че лично аз смятам, че спечелих много повече от търга, но, разбира се, това е само моята гледна точка.
Рен дискретно отпи от виното си. Когато Спенсър срещна погледа му, той й намигна. Господин Хейстингс се обърна към нея.
— Тогава всичко е уредено.
Тя скочи и прегърна родителите си.
— Мерси, мерси, мерси!
Майка й сияеше.
— Още утре се нанасяш.
— Спенсър, ти определено си Звездата тази вечер.
— Баща й размаха писмото с резултатите, което сега бе леко покапано с червено вино. — Това трябва да го сложим в рамка!