Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Той беше богат, влиятелен, популярен и обсебен от предприемачески устрем в печата, киното и телевизията, медиен барон в процес на развитие. Слуховете твърдяха, че по-големият му брат Рахул, влязъл в бащиния си транспортен бизнес в ранна юношеска възраст и не успял да завърши гимназия — възможност, щедро предоставена на Ранджит и по-малките му братя — го недолюбвал. Носеха се и клюки за двамата му по-малки братя, за разюзданите купони, които организирали понякога — и за големите рушвети, които плащали, за да си нямат неприятности. Ранджит обаче не го критикуваха за нищо и освен споменатите грижи, той сякаш живееше като в приказка.
Беше доста тлъсто и бляскаво завоевание, както се бе изразила някога Лети. Наблюдавах го как се държи с приятелите ми — слуша повече, отколкото говори, усмихва се по-често, отколкото се мръщи, внимателен и критичен към себе си, тактичен и отзивчив; и ми се наложи да призная, че е симпатичен. И странно, стана ми жал за него. Преди няколко години или само преди няколко месеца щях да ревнувам от това, че е толкова симпатичен — страшно свестен човек, както ми казаха повечето хора, когато ги разпитвах за него. Щях да го намразя. Но не чувствах нищо подобно Към Ранджит Чудри. Нещо повече, докато го наблюдавах, потънал в спомена за чувствата си към Карла, и мислех за нея трезво за пръв път от… много време, ми дожаля за богатия и красив медиен барон. Пожелах му късмет.
Половин час разговарях през масата с Лиса и останалите, а после вдигнах очи и видях, че Джони Пурата стои на широката врата и се опитва да привлече погледа ми. Зарадван, че имам извинение да си тръгна, се обърнах към Дидие и го завъртях с лице към мен.
— Слушай, ако наистина сериозно възнамеряваш да заминеш за Италия за три месеца…
— Естествено, че да… — започна той, но аз бързо го прекъснах:
— И наистина сериозно ти трябва някой да наглежда апартамента ти, докато те няма, мисля, че разполагам тъкмо с хората, които ще свършат работа.
— Така ли? И кои са те?
— Джорджовците — отвърнах. — Зодиакалните Джорджовци. Близнака и Скорпиона.
Дидие се погнуси.
— Но тези… Тези Джорджовци… Те са, как да ти кажа…
— Надеждни? — предположих. — Честни. Чисти. Верни. Смели. И преди всичко, най-важното качество в подобни ситуации, абсолютно незаинтересовани да останат в апартамента ти и минута по-дълго, отколкото искаш ти. Ще ми струва страшни усилия изобщо да ги навия. Те обичат улицата. Няма да искат, но ако им обясня, че ще ми направят услуга, може и да се съгласят. Ще се грижат добре за апартамента ти и ще поживеят три месеца на сигурно и прилично място.
— Прилично? — присмя се Дидие. — Как така прилично? В Бомбай няма друг апартамент като моя, Лин, и ти го знаеш. Отличен — това го разбирам. Разкошен — това го приемам. Но приличен — non. Все едно да кажеш, че живея на рибния пазар и… как се казва… всеки ден го плакна с маркуч?
— Е, какво казваш? Трябва да тръгвам.
— Приличен! — изфуча той.
— Стига бе, човек, защо не го забравиш?
— Е, добре де, може и да си прав. Нямам нищо против тях. Джордж от Канада, Скорпиона, говори малко френски, вярно. Да, да. Кажи им, че според мен идеята е добра. Кажи им да ми се обадят, ще говоря с тях — и ще им дам много подробни инструкции.
Сбогувах се със смях и отидох при чакащия на вратата Джони Пурата. Той ме придърпа.
— Можеш ли да дойдеш с мен?
— Разбира се. Пеша или с такси?
— Мисля, че по-добре с такси, Лин.
Проправихме си път между бушуващите вълни от пешеходци до платното и намерихме такси. Помахах усмихнато и се качихме. От месеци се опитвах да помогна на Близнака и Скорпиона с нещо по-смислено от парите, които им давах от време на време. Почивката на Дидие с Артуро ми даваше идеалната възможност. Знаех, че три месеца в апартамента на Дидие щяха да удължат живота им с години — три месеца без напрежението на уличния живот, в добро здраве, каквото могат да осигурят само домът и домашната кухня. Знаех също, и че ако Зодиакалните Джорджовци се заселят в апартамента му, докато го няма, Дидие щеше да се тревожи малко повече и беше по-вероятно да се завърне в Бомбай, и то по-скоро.