Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Ябу го погледна, преценявайки дали само го изпитват, или го подканват към нови изявления.
— Идзу е провинция на господаря Торанага. Аз не съм вече даймио на Идзу — само управлявам от негово име. — Той огледа залата. — Всички сме се събрали вече, нали?
— С изключение на Нобору-сан — обади се един генерал.
Нобору беше най-големият син на Торанага, когото всички до един ненавиждаха.
— Да, още по-добре. Нищо, генерале, китайската болест скоро ще го довърши и ще сложи край на Отвратителното му настроение — додаде някой.
— И на вонята.
— Кога се връща?
— Кой знае? Дори не ни е известно с каква цел го изпрати Торанага-сама на север. Но най-добре да си остане там!
— И вие да бяхте болни от тази болест, нямаше да сте в по-добро настроение…
— Така е, Ябу-сан, прав сте. Жалко все пак, добър военачалник е — по-добър от Студената риба — добави генерал Кийошио. Така наричаха помежду си Судара.
— И-и-и! — подсвирна един от съветниците. — Зли духове витаят тази вечер из въздуха и ви карат да си развързвате езиците. Или може би е от сакето?
— Сигурно е от китайската болест — горчиво се изсмя генерал Кийошио.
— Да ме пази Буда! — възкликна Ябу. — Ех, ако само господарят си промени решението относно Осака!
— Бих си разпорил веднага корема, ако това ще го убеди — заяви младият Серата.
— Не се обиждайте, синко, но хвърчите из облаците. Нищо не е в състояние да го убеди.
— Така е, татко, но не мога да го разбера…
— Значи, всички ще го придружим? — попита отново Ябу. — Ще тръгнем заедно оттук, така ли?
— Да — отвърна старият съветник Исаму. — Ще му служим за ескорт. Заедно с две хиляди самураи и пълна церемониална екипировка. Ще пътуваме тридесет дни. До тръгването ни остават още шест дни.
— Не е много време, нали, Ябу-сан? — добави генерал Кийошио.
Ябу не отговори. Нямаше смисъл. Генералът и не очакваше отговор на въпроса си. Всеки потъна в собствените си мисли.
Страничната врата се отвори и влезе Торанага, следван от Судара. Всички се поклониха. Торанага отвърна на поклона им и седна с лице към тях, а Судара, като негов предполагаем наследник, малко пред него, също с лице към останалите. Нага влезе през главната врата и я затвори след себе си.
Само Торанага носеше мечове.
— Докладваха ми, че някои от вас говорят за предателство, замислят предателство и подготвят предателство — започна с леден глас Торанага. Никой не отвърна, никой не помръдна. Той ги огледа един по един. Отново никой не помръдна. Накрая се обади генерал Кийошио:
— Мога ли да попитам най-почтително, господарю, какво имате пред вид под „предателство“?
— Предателство е всяко поставяне под съмнение на заповед, решение или становище, взето от господаря ви — прозвуча като плесница отговорът на Торанага.
Генералът рязко изправи гърба си.
— В такъв случай аз съм предател.
— Излезте тогава навън и си направете сепуку!
— Ще го направя, господарю — гордо отвърна старият воин, — но преди това предявявам правото си на слово пред вашите верни васали, офицери и съвет…
— Вие сам се лишихте от всичките си права!
— Добре, но тогава имам право на предсмъртно желание — като хатамото и като отплата за двадесет и осем години вярна служба!
— Обаче накратко.
— Да, господарю — хладно се съгласи генерал Кийошио. — Моля да ми позволите да кажа. Първо: отиването в Осака да се поклоните на този селянин Ишидо е предателство спрямо вашата чест, честта на вашия род, на верните ви васали, на правото ви на наследяване и е в пълен разрез с бушидо. Второ: обвинявам ви в това предателство и заявявам, че така сам се лишавате от правото да бъдете наш господар. Трето: отправям искане, незабавно да се откажете от властта в полза на господаря Судара и да се оттеглите с чест от този живот — или да си обръснете главата и да станете монах — както предпочитате.
Генералът се поклони сковано и пак седна на хълбоците си. Всички чакаха със затаен дъх, невярващи на ушите си, че невероятното е станало действителност. Торанага рязко изсъска:
— Какво чакате?
— Нищо, господарю — твърдо отвърна на погледа му генерал Кийошио. — Моля да ме извините.
Синът му понечи да стане.
— Не! Вие ще останете тук!
Генералът се поклони за последен път на Торанага, стана и напусна с достойнство залата. Хората се размърдаха неспокойно и вълна от недоволство премина над тях, ала Торанага отново гръмна:
— Още някой да признава предателството си? Кой ще се осмели да наруши бушидо и да обвини господаря си в предателство?
— Моля да ме извините, господарю — обади се старият съветник Исуми, — но с прискърбие трябва да се съглася, че ако се явите в Осака, това ще означава предателство спрямо правото ви на наследяване.