Шогун

— Съжалявам, но се боя, че витаете из облаците. Той вече е решил — Осака и нищо друго. Ей, Ябу-сама, кога пристигнахте?

— Вчера. Заседнах за цели две седмици, заедно с всичките си войски, в едно мръсно рибарско селце, казва се Йокохама, на юг оттук. Пристанището не е лошо, но насекомите… Гъмжи от комари и какво ли не в Идзу никога не са ни досаждали толкова.

— Научихте ли вече всички новини?

— Имате пред вид лошите новини? Тръгването е все така насрочено за след шест дни, нали?

— Ужасно! Срамота!

— Така е, но тази вечер е още по-зле — добави мрачно друг генерал. — Никога преди не съм се разделял с мечовете си — никога!

— Това е оскърбление! — нарочно подкладе огъня Ябу. Застаналите до него го погледнаха.

— Така е — съгласи се генерал Кийошио, нарушавайки мълчанието. Серата Кийошио беше посивял, кален в боевете главнокомандуващ Седма армия. — Никога в живота си не съм се явявал на публично място без мечовете си. Имам чувството, че съм някакъв долен търговец. Според мен… заповедите са си заповеди, но някои от тях не бива да се издават.

— Прав сте — обади се още някой. — Какво би направил старият Железен юмрук, ако беше тук?

— Той по-скоро ще си разпори корема, отколкото да предаде мечовете си. И би го направил още тази вечер там, в двора — обади се едно младо момче. Беше Серата Томо, най-големият син на генерала, заместник-командир на Четвърта армия. — Ех, защо го няма Железния юмрук! Той би вкарал малко ум и разум… по-скоро би си разпорил корема — повтори младежът.

— Аз си помислих за това — изкашля се дрезгаво генерал Кийошио. — Все някой трябва да поеме отговорността и да си изпълни дълга. Някой трябва да покаже, че да си господар, означава преди всичко да имаш чувство за отговорност и дълг.

— Много съжалявам, но ви съветвам да внимавате какво говорите — каза Ябу.

— Какъв е смисълът от език в устата на самурай, когато му е забранено да бъде самурай?

— Никакъв — отговори Исаму, един от най-възрастните съветници. — Съгласен съм. По-добре смърт.

— Много съжалявам, Исаму-сан, но това, така или иначе, е нашето най-близко бъдеще — обади се младият Серата Томо. — Ние сме гълъби, пуснати да бъдем разкъсани от един опозорен сокол!

— Дръжте си езиците, моля ви — настоя Ябу, като се опитваше да прикрие задоволството си, и добави предпазливо: — Той е наш господар и докато Судара-сама или Съветът не поемат отговорността, трябва да му се подчиняваме.

Генерал Кийошио го погледна изпитателно, а ръката му несъзнателно опипа мястото, където винаги бе висял мечът му.

— Вие какво сте чули, Ябу-сама?

— Нищо.

— Бунтаро-сан каза, че… — започна Исаму, но генерал Кийошио рязко го прекъсна:

— Моля да ме извините, Исаму-сан, но няма никакво значение какво е казал Бунтаро-сан. Ябу-сан е прав. Господарят си е господар. И все пак самураят има известни права, също както и васалът и всеки даймио, така ли е?