Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Взел съм решение — ядоса се Кийт.
— А правилно ли е решението?
— Съмняваш се в моя авторитет?
— Не, ти се съмняваш в моята приятелка.
Кийт се ядоса още повече.
— Мислиш, че си ме хванал натясно, понеже Станислав няма да говори с друг.
Кам мислеше точно това, но отрече.
— Няма нищо общо със Стас. Не съм готов да се откажа от нея по никаква причина.
— Може да ми се наложи да те уволня.
— Пак няма да се откажа. Всъщност… — Кам замълча. Всъщност, думите, които му дойдоха на ума, не бяха онези, които планира. Но въпреки всичко ги изрече: — Всъщност, аз се надявам да се оженя за нея.
Кийт смени тона.
— Кам, тя може и да не е агент на СБ и пак да има скрити причини да спи с теб.
Кам настръхна.
— Ако това няма нищо общо с разузнаването, значи няма нищо общо и с теб.
Кийт не се отказваше, говореше меко, като че се стараеше да не наранява чувствата на Кам.
— Много полски момичета биха искали да идат в Америка, знаеш това. Кам знаеше. Тази мисъл го беше споходила отдавна. Чувстваше се засрамен и унизен, че Кийт трябва да го каже.
— Знам — каза той с безизразно лице.
— Прощавай, че го казвам, но тя може да те мами по тази причина. Обмислял ли си такава вероятност?
— Да, обмислял съм я. И не ме е грижа.
В Москва големият въпрос беше дали да влязат в Полша.
В деня преди обсъждането в Политбюро Димка и Наталия се сблъскаха с Евгений Филипов на предварителната среща в залата „Нина Онилова“.
— Нашите полски другари спешно искат военна подкрепа, за да устоят на атаките на предателите, които служат на капиталистическо-империалистическите сили — каза Филипов.
— Искате инвазия — отвърна Наталия. — Като в Чехословакия през шестдесет и осма и в Унгария през петдесет и шеста.
Филипов не отрече.
— Съветският съюз има правото да нахлуе във всяка страна, когато интересите на социализма са заплашени. Това е Доктрината Брежнев.
— Аз съм против военни действия — каза Димка.
— Каква изненада — саркастично отвърна Филипов.
Димка не му обърна внимание.
— И в Унгария, и в Чехословакия контрареволюцията се ръководеше от ревизионистки елементи сред ръководния кадър на Комунистическата партия. Затова беше възможно да ги отстраним, все едно колим пиле. Те имаха слаба подкрепа.
— И защо днешната криза е различна?
— Защото в Полша контрареволюционерите са водачи на работническата класа и имат нейната подкрепа. Лех Валенса е електротехник. Ана Валентинович е кранистка. Стотици заводи стачкуват. Имаме си работа с масово движение.
— Все пак трябва да го смажем. Сериозно ли предлагате да изоставим полските другари?
— Има и друг проблем — намеси се Наталия. — Пари. През 1968 Съветският блок нямаше външен дълг за милиарди долари. Днес ние сме напълно зависими от заемите от Запада. Чухте какво каза Картър във Варшава. Кредитите от Запада са обвързани с човешките права.
— И?
— Ако вкараме танковете в Полша, ще прекъснат кредитната ни линия. И така, другарю Филипов, Вашата инвазия ще съсипе икономиката на целия съветски блок.
В Залата настана тишина.
— Някой да има други предложения? — попита Димка.
За Кам това, че един полски офицер се обръщаше срещу Червената армия в същия момент, когато полските работници отхвърляха комунистическата тирания, беше поличба. И двете събития бяха признак за една и съща промяна. Докато отиваше на среща със Станислав, Кам имаше чувството, че може би е част от един исторически земетръс.
Излезе от посолството и се качи в колата. Както се надяваше, Марио и Оли го последваха. Важно беше да го държат под наблюдение, докато се среща със Станислав. Ако контактът минеше по план, Марио и Оли щяха чинно да докладват, че не е станало нищо подозрително.
Кам се надяваше Станислав да е получил и разбрал инструкциите.
Той паркира на „Старе Место“. С днешния брой на Трибуна люду, правителствения официоз, той тръгна през площада. Марио излезе от колата и тръгна след него. Половин минута по-късно и Оли тръгна на разстояние.
Кам тръгна по една странична уличка, следван от двамата тайни полицаи.
Влезе в един бар, седна до прозореца и поръча бира. Виждаше как преследвачите му се мотаят недалеч. Плати веднага, за да може да си тръгне бързо.