Разбиваща жега

Хийт си спомни думите на Тами, че влага всяка стотинка в образованието си.

— Сигурно ти е било трудно да спестиш пари за ваканция — коментира тя. — Скъпо е.

— Спестявах цяла вечност. Клоуи ми помогна малко — подсмръкна Тами и притисна поредната кърпичка към носа си. — Това беше най-хубавата почивка, на която съм била.

Хийт огледа и останалите снимки и накрая се спря на една групова. Пред сграда, която приличаше на университетския вестник, се бяха събрали около петнадесет души и Клоуи беше на първия ред. Не беше намръщена, но не се и усмихваше. Сред останалите лица Хийт разпозна една от младите жени, които бяха видели с Руук, когато се отбиха в редакцията. Майкъл Уортън, главният редактор, също стоеше от едната страна, но останалите не й бяха познати.

— Екипът от вестника — каза Тами и поклати глава. — През първи курс работих там, но не издържах, стресът ми дойде много.

— А на Клоуи не? — попита Хийт.

— Изключено, тя не можеше да му се насити.

След като оглежда рафтовете още минута-две, Ники се премести на дивана, а Руук я последва и седна до нея. Тами кацна на ръба на един от столовете, хвърли използваната кърпичка на пода и си взе нова от кутията, която все още стискаше в ръце. Хийт не беше сигурна още колко ще издържи момичето, така че мина направо на въпроса.

— Можеш ли да ни кажеш нещо, Тами? Клоуи тревожеше ли се за нещо напоследък? Имаш ли представа какво може да й се е случило?

Тами отново стрелна Руук, но бързо отмести очи.

— Пак ли трябва да разказвам?

— Може много да ни помогне — меко отговори Хийт. — Искаме да разберем какво е станало. Търсим истината.

Тами пак погледна към Руук.

— Попитайте него.

Руук се отдръпна към крайчето на дивана.

— Мен ли, защо пък мен?

— Тя ви боготвореше…

Хийт се наведе напред с лакти на коленете и длани между тях.

— Защо? Защо го боготвореше?

Тами повдигна рамене.

— Заради някакъв материал, който пишеше… или искаше да напише, или беше преполовила. Честно ви казвам, не знам. Беше „строго секретен“. — Тя тежко въздъхна. — Все това повтаряше. „Не мога да ти кажа, Тами, за твое собствено добро е.“

Хийт погледна към Руук, преди да отговори:

— Клоуи не е споменавала на господин Руук върху какво работи — каза тя, след като съпругът й свъси вежди и поклати глава.

— Никога ли? — попита го Тами, очевидно изненадана.

— Никога — потвърди той. — Веднъж дойде да говорим след часа и искаше да се видим за нещо, но това така и не стана.

Тами беше смаяна.

— Но нали е била у вас…

— Смятаме, че някой я е пренесъл там, за да припише вината на Руук.

— Искате да кажете, че са се опитали да го натопят? Боже, мислех, че това се случва само по филмите!

Де да беше така. Уви, животът имитираше изкуството.

— За съжаление не.

Тами се обърна към Руук.