Разбиваща жега

— Имам подарък за теб — заяви той.

— Откъде я намери? — попита Хийт, взе я от ръката му заедно с магнитчетата, които й предлагаше, и закачи портрета на Клоуи на дъската.

— Журналист съм, имам си ресурси — отговори той и почука с пръст по слепоочието си, а тя се извърна към него.

— Може ли малко по-конкретно?

— Един журналист никога не издава източниците си, Хийт. Наясно си с това.

Тя повдигна укорително вежда, а той въздъхна с престорено примирение. Пак флиртуваше.

— Господи, страшно умееш да се пазариш, Хийт. Добре, ще ти кажа.

— Знаех си — ухили се тя.

— Писах в „Джърнъл“ и помолих да ми пратят служебна снимка на Клоуи. Веднага ми услужиха и щом я получих, я разпечатах.

Докато обточените с кехлибар кафяви ириси на Клоуи се взираха в нея от бялата дъска, гърлото й се стегна. Със или без съдействието на местните власти двамата с Руук щяха да разкрият кой е виновен за смъртта й.

В главата на Хийт се въртяха много мисли, но тя се спря на първата нощ, която бе прекарала с Руук. Манхатън изгаряше от непоносима жега, в целия град нямаше ток. Той ясно й беше показал, че я харесва още щом започна да я придружава и когато се появи пред апартамента й онази нощ (за да я пази!), тя реагира още щом чу звук зад гърба си и усети нечия ръка на рамото си. Инстинктите й се задействаха, Хийт се завъртя и хубавичко го изрита в челюстта. Същата вечер бяха седнали да изпият по една маргарита, а после тя го отведе в леглото си. Не знаеше какво точно е очаквала, но Руук се оказа съвсем различен от предишните й любовници. Беше игрив, енергичен, внимателен и така събуди и у нея отдавна забравена игривост. Независимо дали й наливаше чаша вино след тежък ден, пълнеше ваната или й намираше бяла дъска, колкото и странно да беше, той винаги знаеше точно какво й е нужно.

— Много добре, Джейми — каза тя и го дръпна на леглото.