Разбиваща жега

НА НЯКОЛКО СТАНА ЛИ Е ТЪКАЛА?

Хийт се замисли.

— Значи теорията ни е, че ако е отказала да даде материала на Майкъл, значи някой друг е имал интерес, така ли?

— Точно така.

— Което би означавало, че е тъчала на няколко стана.

— Да. Работела е в „Джърнъл“, но и за някой друг. Според мен обаче е пишела на риск.

— Защо смяташ така?

— Когато си на щат, правиш предложение за статия и редакторът или ти дава зелена светлина, или отказва. Ако не си на щат, ако нямаш репутация и изрезки, с които да се докажеш, редакторът може и да приеме идеята, но няма да се ангажира, преди да е прочел материала.

Тя повдигна вежда, отчасти заради драматизма му, отчасти защото я беше изненадал с информация за себе си, с която явно не беше запозната.

— Звучи сякаш говориш от опит. Руук, нима си крил от мен?

— Нищо не мога да скрия от теб — намигна й той.

— Не си ми казвал, че си тъчал…

Тя се спря. Ама че лицемерие! Това, че не й е казал, че е разследвал материали на риск, не можеше да се сравни с брака, който никога не му беше споменавала.

— Само да поясня — каза той. — Говорим просто за журналист на свободна практика, на когото му плащат на парче, вместо да получава заплата. Все още работя така. Всичко, което не е за „Фърст прес“, е на свободна практика.

— Значи това не е нещо лошо?

— Не, освен ако договорът ти го забранява или ако отношенията ти с главния редактор ще пострадат, ако не споменеш някой материал с потенциал, за да го предложиш на други.

— Значи се връзва с нашата теория. Ако Клоуи е пишела нещо с потенциал и Майкъл е разбрал за това, може доста да се е ядосал.

— Много е вероятно. Той иска да издава най-добрия вестник, който му е по силите.

— Може Клоуи затова да е искала да говори с теб. Имала е нужда от съвет как да подходи към материала и към конфликта между „Джърнъл“ и другото издание, което и да е то.

Руук седна на ръба на леглото.

— Да. Представяш ли си? Изведнъж е разбрала, че идвам да преподавам в нейния университет… За нея отлична възможност, а за убиеца — неподходящо време и неподходящо място.

— Което е довело до нейната смърт и до това, че натопиха теб.

В паметта й изникнаха неканени спомени за Клоуи Мастърсън, първо на наградната церемония, а после в леглото на съпруга й, цялата потънала в кръв. Междувременно Руук продължи да говори и я поведе на вербална разходка, точно както обичаше.

— Замислих се за годините, когато работех в „Джърнъл“. Определено са сред най-хубавите в целия ми живот, признавам си.

— Не се и съмнявам — отговори тя.

Следването на Руук бе преминало съвсем различно от нейното. Докато той изживяваше мечтите на всеки млад мъж, тя прегръщаше привидно мъртвото тяло на майка си. Докато той учеше занаят и се захласваше по моливите „Блекуинг“ от тридесетте години на миналия век, тя се учеше да преценява рисковете, да борави с оръжия и да бъде психически и физически подготвена за опасни ситуации. Накратко, Хийт правеше каквото е нужно, за да стане изключително компетентен полицай, и свикваше да поставя всеобщото добро над нуждите на индивида. Руук, от друга страна, бе мислил единствено и само за своите по време на следването си, в това беше сигурна. Не че го обвиняваше. В един момент просто бе решил, че това да помага на хората с материалите си не пречи на неговите желания.