Разбиваща жега

Тя кимна.

— Била си женена за мъж на име Иън Куули?

— Тогава още бях зле.

Руук знаеше, че става дума за периода след убийството на майка й. Понякога Хийт поглеждаше назад и се чудеше как изобщо е успяла да се възстанови.

— Иън Куули ти е бил…

— Съпруг. — Тя изрече думата, която Руук не можа. — Беше ми съпруг.

Спусналото се мълчание беше някак анемично, сякаш лишено от кислород, като въздуха високо в Скалистите планини. Накрая, след минута, ако не и две, Руук я погледна.

— Кой е по-привлекателен, той или аз?

Класика.

— Ти, Джейми — засмя се тя. — Няма спор.

Той явно остана удовлетворен от отговора й.

— Значи бракът ти с Барни Файф6 е бил просто проява на младежка глупост, както се казва.

— Предполагам, че и така може да се нарече — каза тя, без да си направи труда да се засегне от „младежката глупост“. Руук махна с ръка, сякаш разваляше магия.

— Щом приключим с тази бъркотия, ще пропъдим бившия ти съпруг от мислите си.

Макар че едва ли можеше да пропъди спомена за Иън напълно, истината беше, че десет години всъщност не се е сещала за него и след като с Руук напуснеха Камбрия, нямаше да има причина да се сети пак, никога вече.

— Не си ли бесен? — попита Хийт, леко изненадана, но изпълнена с облекчение.

Той отговори без колебание:

— За какво да съм бесен, нали съм по-привлекателен. Нямам съмнение, че интелектът ми превъзхожда неговия и съм по-качествен улов…

Тя се подсмихна.

— И как стигна до този извод?

Руук се обърна към нея и повдигна вежда, а после протегна двете си ръце с дланите нагоре, сякаш бяха везните на справедливостта, и вдигна лявата малко по-високо от другата.

— Началник на полицията в Камбрия, щат Ню Йорк. — Свали я и вдигна дясната. — Журналист, носител на наградата „Пулицър“. — След като известно време дланите му подскачаха нагоре-надолу, дясната победи и се спря високо над лявата. — Динг, динг, динг! Ето го победителя.

Хийт се разсмя.

— Добре, имаш право. Гениален си, а преди да те сваля, беше доста желан ерген.

— Благодаря ти. А сега ще те попитам нещо, Хийт, ако нямаш нищо против.

Тя следеше пътя, но го погледна за момент.

— Добре.

— Защо не ми каза?

И тя си задаваше същия въпрос. Отговорът беше сложен, но Ники го изложи възможно най-сбито.

— Сигурно защото не мисля за това. Свързано е с част от миналото ми, която ми се ще да можех да забравя. — Тя направи пауза, преди на свой ред да му зададе въпрос. — Можеш ли да ми простиш, че не ти казах?

Той взе ръката й.

— Ник, няма за какво да ти прощавам. Разбирам, миналото си е минало. Обичам те от момента, в който те видях, за добро или за зло, при щастие и несгоди и каквито други подобни изрази се сетиш. Заедно сме в кюпа.

Начинът, по който стисна ръката й, бе неизречено послание. Двамата бяха екип дори когато ставаше дума за убийство.