Разбиваща жега

— Направо — обади се тя зад гърбовете им. — Дневната е вдясно.

Руук водеше, а Хийт го следваше. Първата врата вдясно бе широко отворена. Това беше първата спалня. Чаршафите бяха омачкани, а тежката кувертюра — надиплена по пода. Покритият с мокет под бе осеян с дрехи на купчини. „Чисти и мръсни“ — предположи Хийт. На нощната масичка, която и без друго бе отрупана с вещи (нощна лампа, чаши и бог знае още какво) едва-едва се крепеше кула от книги. Нямаше време да различи повече подробности, но съквартирантката, която живееше в тази стая, очевидно не държеше на добрата организация. Следващата врата беше притворена, но недостатъчно, за да зърне нещо.

— Това е стаята на Клоуи — каза Тами. — Майка й ще дойде… през уикенда… за да… — Гласът й я предаде и тя спря. — За да разчисти.

Хийт се обърна към нея.

— Толкова съжалявам, Тами. Знам какво преживяваш.

Лицето на Тами се сгърчи от болка.

— Откъде може да знаете какво преживявам? Или какво преживяват близките й? — Погледът й се стрелна към Руук. — Клоуи беше убита!

Хийт преглътна. Агонията на това момиче изведнъж изпълни собственото й тяло.

— Знам от опит — отговори тя и погледна в изпълнените с болка очи. — Знам още, че болката ще намалее и че ужасът никога не си отива.

Тами пребледня и сведе поглед към пода.

— Не мога да повярвам, че вече я няма — дрезгаво изрече тя.

Двете си размениха местата и Хийт изпроводи Тами чак до дъното на апартамента. Кухнята, нишата за хранене и холът представляваха едно просторно помещение. В двата края на тапицирания в светлосиво диван се виждаха възглавнички в синьо, бяло и сиво, а двата стола бяха в тон.

Хийт заобиколи дивана, за да мине покрай черната библиотека до едната стена. На двата рафта имаше най-вече учебници, няколко романа и купчина списания. Руук прекара, пръст по заглавията. „Сигурно търси нещо от Виктория Сейнт Клеър“ — каза си Хийт. Ентусиазмът му, когато видеше някъде своя книга, винаги я забавляваше. Тя също огледа гърбовете на книгите — разкази на ужаса, учебници по журналистика, нашумели заглавия на тема тероризъм, конспирации, частни училища и глобалното затопляне. Руук кимна одобрително.

— Повечето от мебелите са… бяха на Клоуи — каза Тами. — Тя обичаше всичко да изглежда така, както й харесва.

— Увличаше се по вътрешния дизайн, така ли? — попита Хийт.

— Абсолютно, докато на мен не ми е приоритет, едва успявам да си платя следването. Тя покриваше сметките и купуваше, каквото реши. Ще трябва да си намеря друга съквартирантка и да напазарувам на старо — тъжно каза тя.

„Още една причина да съжалява за смъртта на Клоуи“ — помисли си Хийт и разгледа скъпите мебели. Как така една студентка бе успяла да си ги позволи?

— Семейството й заможно ли беше?

— Не мисля — отговори Тами. — Техните са разделени, тя не общуваше с баща си. Има… Господи, имаше по-малък брат, така че едва ли са им оставали излишни пари, ако ме разбирате. Клоуи обаче не споделяше много за тези неща, така че всъщност не знам. Понякога просто се прибираше с нещо ново.