Невидими изчадия [bg]

— Ромео Танго фокстрот, шест-седем четири. Бързо, запиши го.

Мама го записва в бележника до телефона.

— Марка? — пита тя. — Модел?

— Меркурий, син — казва той. — Самур.

— Внесено е в протокола — казва мама.

Казвам им, че май пресилват нещата.

И баща ми отвръща:

— Не омаловажавай тормоза, на който сме подложени.

Минете към това колко голяма грешка беше да се прибера вкъщи. Минете как Шейн би трябвало да види това — колко са се смахнали нашите. Баща ми изключва лампата във всекидневната, която включих. Завесите на витражния прозорец са дръпнати и забодени с карфици по средата. Те знаят коя мебел къде стои в тъмното, но аз се блъскам във всеки стол и ръб на маса. Събарям на пода бонбониера — тряс, и майка ми изпищява и се просва на кухненския линолеум.

Баща ми излиза иззад канапето, зад което клечеше, и казва:

— Не трябва да придиряш на майка ти. Очакваме всеки ден да ни нападнат.

Мама крещи от кухнята:

— Камък ли беше? Нещо гори ли?

А баща ми се провиква:

— Не натискай копчето на алармата, Лесли. Още една фалшива тревога и ще трябва да започнем да си плащаме за тях.

Сега разбирам защо са сложили фарове на прахосмукачките. Първо събирам счупени стъкла в тъмна тъмница. После питам баща си за бинтове. Стоя и не помръдвам с порязаната ръка на сърцето и чакам. Баща ми излиза от тъмното и носи спирт и бинтове.

— Ние сме във война — казва той. — Всички ние от риплигите.

РИПЛИГ. Родители и приятели на лесбийки и гейове. Знам, знам, знам. Благодаря ти, Шейн.

Казвам:

— Че вие дори нямате право да членувате в РИПЛИГ. Вашият син гей е мъртъв, така че той не се брои. — Това звучи доста оскърбително, но аз кървя! — Извинявайте — казвам.

Бинтовете са стегнати, а спиртът смъди в тъмното. Баща ми казва:

— Семейство Уилсън сложиха емблема на РИГТЛИГ в двора си. Две вечери по-късно някой влязъл с кола в двора им и сгазил всичко.

Нашите нямат емблема на РИПЛИГ.

— Махнахме нашата — казва баща ми. — Майка ти има залепен стикер на РИПЛИГ на бронята, затова държим колата й в гаража. Нашата гордост от брат ти ни изкара на първа страница.

Майка ми се обажда от тъмното:

— Не забравяй за семейство Брадфорд. Подхвърлиха горящ плик с кучешки лайна на верандата им. Те спели — цялата им къща е можело да изгори само защото закачили дъгоцветно знаме на РИПЛИГ в задния си двор — разказва мама. — Даже не в предния двор, а в задния!

— Омразата — казва баща ми — е навсякъде около нас, Бучице. Знаеш ли го?