Триумфът на кралицата [bg]

Вече не можех да ям.

Застанах пред огъня си и чаках, докато Бриена почука на вратата ми.

Люк и Журден бяха с нея, иначе щях да я дръпна в стаите си: щях да оставя пръстите си да се заплетат в косата ѝ и щях да ѝ разкажа тревогите си, всичките до една. Щях да я помоля да ми каже какво да правя, огъвайки се пред нея, сякаш тя беше огън, а аз бях желязо.

Тя ме гледаше със странен блясък в очите, когато тръгнахме заедно по коридора: знаех, че има въпроси за мен. А нямах дори миг, за да зашепна в ухото ѝ, да я помоля да дойде при мен тази вечер, защото Изолда и баща ѝ ни чакаха в залата на съвета.

Никога преди не бях влизал в тази стая. Беше осмоъгълно помещение без прозорци и затова ми се струваше тъмно, докато не забелязах, че стените са облицовани с блещукаща мозайка. Камъчетата улавяха светлината на огъня, създавайки илюзията, че стените дишат, все едно бяха люспи на дракон. Не виждах тавана, но стаята ми се струваше безкрайна, сякаш продължаваше нагоре в звездите.

Единствената мебелировка в стаята се състоеше от кръгла маса и подредени в кръг столове. А в центъра на масата пламтеше кръг от огън, за да хвърля светлина по лицата на всички събрани.

Седнах между Бриена и Журден. Люк беше от другата ѝ страна, следван от Изолда и баща ѝ, Брейдън Кавана. Ние бяхме най-близкото обкръжение на кралицата, най-доверените ѝ съветници и поддръжници.

— Трябва да кажа колко е хубаво да се събера отново с вас, любими мои приятели — поде Изолда нежно. — Надявам се, че изминалите две седмици са били радостни и че да се завърнете в домовете си и да съберете хората си, е било началото на вашето изцеляване и възстановяване. Преди всичко трябва да изкажа признателността си към всеки от вас, завръщащ се в Лионес, за това, че ми оказахте подкрепа и бяхте моите очи, за това, че ми помагате да се подготвя за този съдебен процес. Преди да започна с новините си, исках да ви дам възможност да споделите всякакви евентуални тревоги или мисли.

Журден започна, обобщавайки плановете ни да осигурим верността на хората за Изолда, и за това как вземаме предвид съюзите и съперничествата. Което по чудесен начин ми даде възможност да премина към темата за семейство Дермот.

— Наистина вярвам, че лейди Гроня ще Ви подкрепи — казах, като срещнах погледа на Изолда над пламъците. — Но за да Ви подготвя за разговора Ви с нея утре… семейство Дермот са били подложени на големи гонения от дома Халоран.

— Така и се опасявах — каза Изолда с въздишка. — Признавам, че съм много несигурна какво наказание трябва да бъде наложено на поддръжниците на Ланън.

— Като говорим за това — обади се Бриена, — по време на пътуването си насам направих едно откритие, благодарение на лейди Гроня.