Триумфът на кралицата [bg]

— И предполагам, че си гладен? — попитах. — Какво ще кажеш за купичка супа и чаша сайдер?

— Би ми харесало, мистрес Бриена — каза Томас.

— Хубаво. Ела при нас в съседната стая, когато си готов.

Двете с Изолда излязохме от стаята. Тихо затворих вратата, за да може Томас да се преоблече, и точно се канех да повикам някоя прислужница, за да донесе поднос с вечеря, когато почувствах как пръстите на Изолда се сключват около ръката ми и ме задържат до нея.

— Бриена — изрече хрипливо кралицата. — Кое е това момче?

Взрях се в нея: само един дъх делеше лицата ни. И именно тогава го видях: подозрението в очите ѝ, смесица от неверие и горчивина.

— Не — прошепнах в отговор. — Не, не може да бъде…

Парченцата започнаха да се съединяват, да се наместват.

Сирак, настанил се тайно в Брай. Фактът, че Картие нямаше представа откъде идва момчето, кое е то всъщност.

Но Картие не би подслонил доброволно един Ланън. Не можеше да е знаел, че Томас е Юън, че е синът на Деклан.

Поех си въздух, за да изрека това, но дръжката на бравата изтрака и двете с кралицата се отдръпнахме една от друга. Придадохме на лицата си любезно неутрално изражение, макар че сърцата и на двете ни биеха гръмко в гърдите.

Позвъних да повикам прислужница, за да поръчам вечеря за Томас, и когато се извърнах от главната врата, той вече беше влязъл в приемната зала, опитвайки се да прикрие куцането си.

— Наранен ли си? — попита Изолда, когато също го забеляза.

Томас седна на ръба на дивана, без да отговори.

Запитах се дали Изолда ще го излекува. Би ли излекувала доброволно детето на врага си? Детето, което така вбесяващо ѝ се беше измъквало и ѝ бе причинило безсънни нощи?

Тя коленичи пред него:

— Може ли да погледна крака ти, Томас?

Той се поколеба: знаеше точно коя е тя. Как можеше да не знае? Кралицата, съборила семейството му от власт, бе коленичила пред него. Затаих дъх и потиснах успокояващите думи, с които исках да му кажа да ѝ се довери: знаех, че трябва да вземе това решение сам.

Най-накрая той склони и кимна в знак на съгласие.

Застанах до огъня и загледах как Изолда изхлузи ботушите му и ръцете ѝ внимателно посегнаха към порязаното място на крака му.

— А, изглежда, че си разтегнал шевовете — каза тя. — Кърви доста. Мога да излекувам това, Томас.

— Вие… как? — попита Томас и сбърчи нос. — С още шевове ли?

— Не с шевове. С моята магия.

— Не. — Той се дръпна от нея. — Не, не. Моят татко… моят татко казва, че магията е зло.

Изолда още беше на колене до него. Но знаех, че усеща шока от думите му, сякаш беше хвърлил кал в лицето ѝ.

— Татко ти много ли знае за магията? — попита внимателно тя.

Томас скръсти ръце, като ме гледаше, сякаш бях начинът му да се измъкне от това. Пристъпих по-близо и седнах до него на дивана, за да взема студената му ръка в своята. Забелязах, че от стъпалото му капе кръв по пода и беше покапала и по роклята на Изолда.