Светлина в пукнатините [bg]

— Мазето на родителите ми е пълно с такива работи — призна Лакост, — Когато починат, и моето мазе ще стане като тяхното.

— Няма ли да изхвърлиш старите вещи?

— Не бих могла. А вие?

— С мадам Гамаш сме запазили няколко неща от родителите ни. Както знаеш, тя има триста братя и сестри, затова въобще не е ставало въпрос наследството да се прехвърли само на нас.

Изабел Лакост се разсмя. Всеки път, когато началникът й разказваше за семейството на мадам Гамаш, броят на роднините растеше. Предполагаше, че за единствено дете като главния инспектор сигурно е било потресаващо изведнъж да се озове в толкова голямо семейство.

— Какво имаше долу? — попита Гамаш.

— Кедрова ракла с летни дрехи, градински мебели, прибрани за зимата. Най-вече от онези евтините, пластмасовите. Градинарски маркучи и инструменти. Нищо лично.

— Нищо от детството им?

— Нищичко.

И двамата знаеха, че дори за строго несантиментални хора това беше необичайно. А за петзначките? Около тях бе изградена цяла индустрия. Сувенири, книги, кукли, пъзели. Почти сигурен беше, че ако претърсеше дома си достатъчно старателно, щеше да открие нещо за петзначките. Лъжичка от колекцията на майка му. Пощенска картичка от семейството на Рен-Мари със снимка на усмихнатите личица на момичетата.

Във времената, когато квебекчани бяха започнали да се отвръщат от църквата, петзначките бяха станали тяхната нова религия. Фантастична смесица от чудо и развлечение. За разлика от строгата Католическа църква, петзначките бяха забавни. За разлика от Църквата, чийто най-могъщ символ олицетворяваше саможертвата и смъртта, образът на петзначките Уеле, който оставаше в паметта, навяваше щастие. Пет усмихнати момиченца, енергични и жизнени. Светът бе на колене пред тях. Изглежда, единствените, които не бяха влюбени в петзначките, бяха самите петзначки.

Гамаш и Лакост тръгнаха по коридора и се разделиха, като всеки от тях влезе в една от спалните. Срещнаха се няколко минути по-късно и сравниха записките си.

— Нищо — заяви Лакост. — Чисто. Подредено. Никакви дрехи или лични вещи.

— И никакви снимки.

Инспекторката поклати глава.

Гамаш въздъхна дълбоко. Наистина ли животът им бе преминал толкова стерилно? И все пак, къщата не изглеждаше студена. Създаваше усещане за топло и гостоприемно място. Имаше лични вещи, но нищо прекалено лично.

Влязоха в спалнята на Констанс. По килима все още личаха петна от кръв. Куфарът беше оставен върху леглото. Оръжието на убиеца бе отнесено, но полицейска лента ограждаше мястото, където бе захвърлено.

Гамаш се приближи до малкия куфар, извади няколко вещи и ги подреди върху леглото. Пуловери, бельо, дебели чорапи, пола и удобен панталон. Топли долни дрехи и вълнена нощница. Все неща, които човек би сложил в багажа си, ако заминаваше в студената провинция за Коледа.

Между зимните облекла намери три подаръка, опаковани в декоративна хартия на захарни пръчици. Стисна ги и опаковката изшумоли. Съдържанието явно беше меко.