Убийствени сънища [bg]

— Да. — Той я погледна над ръба на чашата. — Точно както ще изпратя и теб с опасна задача.

— Добре. — Тя отново напълни устата си. — И какво каза Кели?

— Че не е намерил файлове, но продължава да се опитва. И че ще ми се обади по-късно тази вечер.

— Те може и да не са в стаята с компютрите и дисковете. Санборн може да ги държи в сейфа у дома си.

— Възможно е. Но съм убеден, че би ги държал там, където сигурността е по-голяма, а това е в сградата.

— Но там също може да има сейф.

— Кели може да проникне в повечето сейфове, ако разполага с време.

Тя си спомни колко лесно се беше справил Ройд с ключалките в дома й.

— Колко удобно! Но дори да ги намери, възможно е Кели да не познае кой е търсеният диск — каза тя тихо. — Освен ако няма степен по химия. Санборн слага етикети на всичките си чувствителни дискове с кодови номера. А тази формула е много сложна и изисква както познания, така и време. Той ще има нужда от помощ.

— Какво предлагаш?

— Кели може ли да ме вкара в сградата?

Той застина.

— Няма начин — каза категорично.

— Няма начин да ме вкара вътре или няма начин, значи не искаш да се заема с това?

— И двете.

— Запитай го дали може да го направи.

Той измърмори някаква ругатня.

— Ще влезеш в устата на вълка? А ние се опитваме да те държим далеч от Санборн, за да не ти пререже гърлото.

— Имаме нужда от този диск. Той е едно от главните препятствия. И ти го знаеш.

— Аз ще ти го донеса.

— Но може да не ти стигне времето. Каза, че ще е много по-трудно, ако Санборн премести всичко от сградата.

— Не — каза той категорично. — Ние ще оставим Кели да си свърши работата.

— Запитай го как мога да вляза в сградата. Той сигурно знае къде е разположена всяка охранителна камера, щом работи в стаята на охраната. Никога не би могъл да стигне, до който и да е чувствителен файл, ако не знае как временно да изключва камерите.

— Но достъпът до тях се осигурява само от отпечатъка на палеца.

— Знам. Но Кели е успял да преодолее това препятствие, щом ти е донесъл информация за мен.

— Той замени своя отпечатък с този на един от учените, който преди няколко дни излезе в отпуск. Но му се наложи почти веднага да го възстанови.

— Щом го е направил веднъж, може да го направи отново. Или да измисли някакъв друг начин. Попитай го.

— Нямаме нужда от теб там. Опиши кодираните знаци на Санборн.

Тя замълча.

— Трябва да работим заедно, Софи.

— Освен ако ти не пожелаеш да работиш сам — каза тя сухо. — Ти не би размислил два пъти, преди да ме изолираш.

Сега той мълча известно време.

— Може би. Какво значение има, ако мога да свърша работата и сам?

— Има. Ти каза „ако“, а това е ключовата дума. Заложила съм прекалено много и не мога да рискувам повече. — Тя изяде храната си и поднесе чашата с вино към устните си. — Искам да напредваме. Искам сина си обратно.