Убийствени сънища [bg]

— А ако не можеш да си сигурен? Ако той премести и папките, и компютрите, а новата си сграда превърне в малка крепост?

Той й отвори вратата на колата.

— Е, тогава ще открия скривалището му и ще го взривя!

Тонът му не изразяваше никакви чувства, лицето му беше лишено от изражение, но тя пак чувстваше силата, която го караше да действа и която беше почти осезаема. Тя си пое дълбоко дъх и смени темата.

— Къде отиваме? Обратно в мотела?

Той поклати глава.

— Напускаме града. Направих резервация в мотел на около четирийсет мили оттук. Не искам да рискувам някой да те види и да те познае. Според новините снощи, ти и Майкъл сте мъртви. Искам това да остане така възможно най-дълго.

— Предполагам, че не мога да кажа дори на бившия си съпруг, че Майкъл е жив?

— По дяволите, не.

И тя си беше помислила така.

— За него ще е трудно. Той обича Майкъл.

— Ще издържи. — Ройд потегли от паркинга. — А теб? Обича ли все още и теб?

— Той се ожени повторно.

— Не това попитах.

Тя сви рамене.

— Имахме дете. Откъде да знам колко чувства са му останали?

— А у теб?

Тя го погледна, но не срещна очите му.

— Какво?

— Какво изпитваш ти към него?

— Това не е твоя работа. Защо би искал да знаеш?

Той не проговори един миг.

— Може би проверявам за възможни слабости. Това би било най-умното нещо.

— И това ли правиш?

— Не.

— Любопитство?

Той сви рамене.

— Може би. Не знам.

— Тогава, твоето проклето любопитство може да върви по дяволите. Всичко, което трябва да знаеш, е, че няма да изтичам при Дейв и да му кажа, че аз и Майкъл сме живи. — Тя се облегна назад и затвори очи. — И се уморих да разговарям с теб. Непрекъснато ми се струва, че се блъскам в стена. Събуди ме, като стигнем в мотела.