Убийствени сънища [bg]

Санборн успя да сдържи гнева си.

— Не мога да телефонирам на нито една своя свръзка в полицията. Не мога да си позволя по никакъв начин да ме свържат с нея. Нима не разбираш? Накарах Джералд Кенет да се обади в болницата. Тя не се е обаждала там. Обикновено проверява как са пациентите й дори в уикендите. Целият персонал е шокиран и разтревожен.

— Това не е достатъчно. Тя не е глупава. Може би се крие. Сигурно има близки приятели, с които ще се свърже. Опитай при тях.

— Трябва да съм особено внимателен. Не мога да си позволя те да се обадят в полицията и да кажат, че са тормозени. — Той не изчака отговор. — Аз съм малко по-напред от теб. Изпратих един от хората си, Лари Симпсън, да разпита съседите и треньора по футбол на детето, като се представи за репортер. Никой не е чувал за нея.

— А бившият съпруг?

— Изпратих вече човек, но той е на път към къщата. Доволен ли си?

— Не, ще бъда доволен, когато полицията обяви, че Софи Дънстън е мъртва. — Бош направи пауза. — Бен Кафир се свърза с мен. Той се интересува от РЕМ-4, но играе някаква игра с Вашингтон и няма да признае интереса си от лекарството, докато не получи доказателство, че името му няма да бъде споменато в нито едно разследване. Тази жена, Дънстън, причини вече достатъчно проблеми.

— Но няма да причини нито един повече — каза Санборн. — Бъди търпелив. Дай ми още един ден и ще видиш, че тревогите ти са били напразни.

— Аз не се тревожа. Отивам в Каракас, за да направя последните уговорки. Ако разбера, че отново си прецакал нещата, ще се върна и сам ще се погрижа за всичко.

Бош затвори. Санборн се облегна назад. Колкото и да искаше да даде воля на гнева си, не можеше. Бош беше прав относно доклада за смъртта на жертвите, който се бавеше вече доста време, а и Санборн се чувстваше неспокоен заради изчезването на Каприо. Забавянето на доклада за смъртта можеше да означава, че се опитват да идентифицират части от телата, но можеше да означава и че жената и детето са се измъкнали живи. Нещата не протичаха така гладко, както ги беше планирал, и това не му харесваше.

Ройд?

Исусе, надяваше се, че не. Нямаше нужда да се наложи да се бори и с това копеле в такъв важен момент. Окей, да предположим, че Ройд не е на сцената и не мъти водата. Да приемем, че жената и синът й са мъртви, както и беше казал на Бош.

„Опитай се да получиш потвърждение.“

Той сведе поглед към бележника си и подчерта последното име в списъка.