Убийствени сънища [bg]

— Но аз се наслаждавам на живота. Просто не обичам риболова. И ми се иска да не се опитваш да ме промениш. Водиш ме по разни езера, откакто навърших шест години.

— А ти ми позволяваш. — Баща й я потупа по рамото. — И дори не се оплакваш. Е, повечето пъти. Знам, мислиш че съм искал син, и може би си права. Но никой не би могъл да ми бъде по-добра компания от теб през всичките тези години. Благодаря ти, Софи.

Тя прочисти гърлото си, което се беше свило на топка.

— Но сега се оплаквам. Защото този път ме накара да прекъсна работата си по проекта. — Тя се усмихна. — Би трябвало да ме разбереш. Ако си спомням правилно, ти самият изпадаше в стрес, когато работата ти не вървеше.

— Минала история. — Корбин зарея поглед над езерото. — Господи, погледни залеза. Не е ли красив?

— Много е красив — съгласи се Софи.

— И си заслужаваше да дойдеш тук и да оставиш за малко скъпоценния си проект?

— Не. — Тя пак се усмихна. — Но ти си заслужаваше.

— И това е начало — засмя се тихо Корбин. — Права си. Заслужавам го. Аз съм остроумен и съм открил каква е тайната на живота. Защо да не искаш да прекараш известно време с мен?

— Няма причина — каза Софи и го погледна.

Бузите му се бяха зачервили от слънцето и изглеждаше много по-млад за своите шейсет и осем години. Софи си помисли, че е щастлив. О, Господи, толкова щастлив!

— Точно затова изоставих всичко и дойдох — каза тя, направи кратка пауза и добави: — Ти ми липсваше. Исках да дойда още миналия месец, но времето все не ми стигаше.

— Винаги е така. Времето никога не стига. Точно затова и се пенсионирах преди пет години. Хората са по-важни от проектите. Всеки ден трябва да е приключение, а не изпълнен с монотонна и уморителна работа. — Той въздъхна и неохотно откъсна поглед от красивото залязващо слънце. — Двамата с майка ти ще отидем на морско пътешествие до Бахамите. Искам и вие с Майкъл да дойдете.

— Аз не мога…

Тя спря по средата на изречението, защото улови погледа на Корбин. Какво пък, по дяволите? Можеше да работи по-упорито и да разчисти бюрото си дотогава. Майка й и баща й нямаше да станат по-млади, а Корбин беше прав. Хората наистина са по-важни от проектите, особено хората, които обичаш.

— За колко време? — запита тя.

— Две седмици.

— И никакъв риболов?

— Може би малко риболов в океана. Никога досега двамата с Майкъл не сме ловили риба навътре в океана.

Софи въздъхна.

— Ако нямаш нищо против, в това време аз и мама да пием коктейли и да мързелуваме на палубата.

— Нямам нищо против. — Корбин направи пауза. — Доведи и Дейв, ако успее да открадне малко време. Той също има нужда от почивка.