Убийствени сънища [bg]

Автор: Джоансен Айрис
Серия: Ив Дънкан #10
Год: 2007
Язык: болгарский
Год: Калпазанов
ISBN: 978-954-17-0238-3
Переводчик: Силвия Вангелова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Убийствени сънища [bg]». Краткое содержание книги:

„Ако затвориш очи, той ще те хване.“ Софи Дънстън знае много добре, че сънищата могат да убиват. Тя е един от най-добрите сънни терапевти в страната и специализира в областта на нощните кошмари. От тях страда и десетгодишния й син Майкъл. Но тя също така познава и един друг вид ужас — онзи, който може да превърне мечтания живот в кошмар толкова бързо, че да не успееш дори да премигнеш. Някой ги наблюдава. Той е тъмна фигура, излязла от най-големите им страхове. Той не я е забравил. Само в един кратък миг на насилие, той ще разтърси света на Софи завинаги и ще я остави само с едно нещо, за което да живее — нейният син. Но кошмарът не е свършил за Софи Дънстън. Той току-що е започнал. Той е чакал през цялото време. Софи е трябвало да умре първия път, но съдбата се е намесила. Този път той ще се погрижи дори чудо да не може да я спаси и…

Перейти на страницу:

— Времето не е достатъчно да се намери сейфът, да се вземе дискът и да се излезе от сградата.

— Може да стигне, но е малко вероятно.

— Да, по дяволите! Няма да рискуваме.

— Напротив. Нека помисля.

Той мълча известно време, после кимна.

— Можем да помислим до утре, но ще трябва да дадем на Кели време, за да подготви нещата.

— Ако Кели е толкова добър, колкото твърдиш, може би ще успеем да го направим. Няма да ми е необходимо чак толкова много време, за да прегледам сейфа. Ще разпозная, който и да е от дисковете на Санборн само за части от секундата. Но дванайсет минути е… Ще си помисля. — Тя тръгна към вратата, която съединяваше две те стаи. — Лека нощ, Ройд.

— Лека нощ. Остави съединяващата врата открехната, а заключи онази, която води към коридора. И недей да спориш.

— Не съм толкова глупава, за колкото очевидно ме мислиш. Ще ти позволя да ме защитаваш, щом искаш.

— Добре — каза той сериозно. — Как е Майкъл?

— По-добре, отколкото се надявах. Мисли, че ранчото на МакДъф е страхотно. И кое момче не би го намерило за такова? — Тя сви рамене. — Истинско шотландско имение и лерд, който е готов да изпълни всяко негово желание.

— Не съм сигурен, че МакДъф се грижи така всеотдайно за всички, както казва Джок, но съм сигурен, че ще го направи за Майкъл.

— Джок ми обеща, че и двамата ще се грижат добре за него. И се надявам, че той наистина ще е в безопасност — добави тя уморено. — Ще се видим утре сутринта, Ройд.

Не изчака отговора му. Само след миг вече събуваше дънките си и събличаше блузата. След това облече ярко жълта памучна нощница и си легна. Жълта? Странно, защо Ройд беше избрал този цвят. Тя би помислила, че ще избере морскосиньо или маскировъчно зелено…

Щеше да е истинско чудо, ако успееше да заспи след дългата дрямка по-рано през деня. А може би така беше най-добре. Можеше просто да лежи така и да стигне до някакво решение за това, дали си струва риска да влезе в сградата за дванайсет минути.

— Тя не отговори. — Дейв Едмъндс изключи телефона си. — Отново се свързах с гласовата й поща. Казах ви, че няма да отговори. Телефонът й най-вероятно е под развалините или в нечий заден двор. От полицията ми казаха, че едно от първите неща, които са направили, е било да позвънят на мобилния й телефон.

— Струваше си да опитаме. — Лари Симпсън сви рамене. — Както ви казах, понякога полицията не се старае особено. Имат прекалено много случаи и не им достигат хора. Но аз съм журналист на свободна практика, а това означава, че разполагам с всичкото време на света. Надявах се да напиша история, която да накара хората да се чувстват добре и която да мога да продам на вестниците.

— В това няма нищо, което може да накара някого да се чувства добре — каза горчиво Едмъндс. — Синът ми е мъртъв. Бившата ми съпруга е мъртва. Това не трябваше да се случва. Някой ще ми плати за това, което ми причини. Ще съдя и газовата компания. Не могат да се измъкнат безнаказано.

— Добър ход. — Симпсън се изправи. — Имате визитната ми картичка. Ако мога да ви помогна с нещо, обадете ми се.

— Може и да го направя. — Той изкриви устни. — Всеки, който си помисли, че лесно ще се откажа, греши.

— Вие сте адвокат и би трябвало да знаете най-добре. — Той направи пауза, през която сведе поглед към бележките си. — Синът ви да ви е казвал, че някой друг, освен този Джок Гейвин, е посещавал бившата ви съпруга?

— Не.

— И не е казал за него нищо друго, освен че е братовчед на бившата ви съпруга?

— Казах ви вече, не. — Той изгледа Симпсън с присвити очи. — Започвам да се питам дали всъщност сте журналист, Симпсън. Пуснах ви в дома си и ви помогнах, защото може и аз да имам нужда от обществена защита. Но вие сте нахален, много нахален. Питам се дали от газовата компания не са решили да изпратят някого, за да разбере какви са намеренията ми.

— Видяхте препоръчителните ми писма, както и документите ми.

— Но определено ще ги проверя и утре.

— Съжалявам, че сте толкова подозрителен по отношение на мен — каза Симпсън и звучеше съвсем искрено. — Макар че е напълно разбираемо. Може би ще можем да поговорим повече утре, след като сте направили своята проверка.

— Може би. — Едмъндс прекоси стаята и отвори входната врата. — Но в момента искам да съм сам с мъката си. Лека нощ.

Симпсън кимна, с което изрази своето съчувствие.

— Разбира се. Благодаря ви за помощта.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?