Оставих те да си отидеш [bg]

– Аз ще те закарам.

– Сигурен ли си? Не съм ти по път.

– Няма проблем. Хайде, тъкмо ще ми покажеш как изглежда богаташкият квартал на града.

Апартаментът на Кейт се намираше в малка жилищна сграда в центъра на Клифтън, където цените, поне според Рей, бяха значително завишени.

– Родителите ми ми помогнаха с депозита – обясни жената. – Никога не бих могла да си го позволя иначе. Освен това е малък; технически са две спални, но само ако не слагаш легло във втората.

– Със сигурност щеше да получиш доста повече за тези пари, ако си беше купила жилище другаде.

– Вероятно е така, но Клифтън си има всичко! – Кейт посочи околността с ръка. – Така де, къде другаде можеш да си вземеш фалафел в три през нощта?

Тъй като единственото нещо, което Рей искаше в три, беше да се изпикае, не виждаше положителната страна на това преимущество.

Кейт откопча колана си, но не слезе, ръката ѝ беше на дръжката на вратата.

– Искаш ли да се качиш и да видиш апартамента? – Тонът ѝ беше нормален, но изведнъж въздухът се изпълни с очакване и в този момент Рей осъзна, че преминава граница, от която няма връщане назад.

– С удоволствие – отвърна той.

Апартаментът на Кейт се намираше на последния етаж, до него се стигаше с модерен асансьор, който изминаваше разстоянието за секунди. Когато вратите му се отвориха, се озоваха в малко помещение, покрито с мокет, а точно срещу тях се намираше боядисана в кремаво врата. Двамата излязоха от асансьора и стояха мълчаливи, докато вратите му се затвориха зад тях. Кейт гледаше право в него, брадичката ѝ беше леко повдигната, един кичур коса беше паднал през челото ѝ. Рей изведнъж осъзна, че въобще не бърза да си ходи.

– Аз съм дотук – каза Кейт, без да отлепя поглед от него.

Мъжът кимна и посегна да прибере непослушния кичур зад ухото ѝ. След което, без да има време да обмисли какво се случва, той вече я целуваше.