Оставих те да си отидеш [bg]

13

Рей беше събрал екипа си за операция "Пробив". Кейт щеше да отговаря за веществените доказателства[13]; това си беше доста работа за някого, който беше в отбора само от осемнадесет месеца, но той беше сигурен, че тя ще се справи.

– Естествено, че мога! – каза детективката, когато ѝ спомена притесненията си. – А и винаги мога да се обърна към теб, ако имам някакви проблеми, нали?

– По всяко време – отвърна Рей. – Питие след работа?

– Само се опитай да ме спреш.

Срещаха се по два-три пъти седмично след работа, за да обсъждат случая с блъснатото дете и избягалия шофьор. С изчерпването на възможностите бяха започнали да говорят все по-малко за него и все повече за живота си извън службата. Рей се изненада да разбере, че Кейт, също като него, е страстна почитателка на Бристъл Сити и двамата бяха прекарали много приятни вечери в оплакване на скорошното им изпадане от лигата[14]. За първи път от години инспекторът се почувства като нещо различно от съпруг или баща, или дори полицай. Почувства се като Рей.

Мъжът внимаваше да не работи по случая с детето по време на работните си часове. Така или иначе нарушаваше заповедта на началничката, но докато не го правеше през работно време, смяташе, че няма как да я ядоса. А и ако попаднеха на някоя сигурна следа, която доведеше до арест – е, началничката щеше да запее друга песен тогава.

Трябваше да крият работата си от останалата част от екипа на Службата за криминални разследвания, затова Рей и Кейт се срещаха в един пъб, който беше доста далеч от обичайните обиталища на полицията. "Конят и Жокеят" беше тихо местенце, с отделени с паравани сепарета, където можеха да си отворят документацията, без да се тревожат, че някой ще ги шпионира, а съдържателят никога не вдигаше поглед от кръстословицата си. Това беше приятен начин да завършиш деня и да се освободиш от стреса, преди да се прибереш у дома, и Рей постоянно проверяваше колко е часът, докато не стана време да си тръгне от офиса.