Оставих те да си отидеш [bg]

– Колко време имаме, докато можем да действаме?

– Може да минат седмици – обясни Рей. – Прекалено много е. Ще трябва да я преместим на сигурно място – при положение че се съгласи – и да го задържим с обвинения за домашно насилие, докато не изникнат доказателства, че е наркопласьор.

– Изборът на Хобсън[15] – каза Кейт замислена. Кое е по-важно: продажбата на наркотици или домашното насилие?

– Не е толкова просто, нали? Какво ще кажеш за насилие, причинено заради наркотици? За кражбите, осъществени от пристрастени, които мислят единствено за следващата си доза? Резултатите от пласьорството може и да не са толкова светкавични като удар в лицето, но се разпростират надалеч и са много болезнени. – Рей осъзна, че говори по-силно от нормалното и млъкна.

Кейт сложи ръката си върху неговата, за да го успокои.

– Хей, аз го играя адвокатка на дявола. Решението не е лесно.

Рей се ухили глуповато.

– Съжалявам, бях забравил колко се разпалвам от подобни неща. – В интерес на истината от доста време не се беше замислял на подобни теми. Работеше като служител на реда от толкова много години, че причините да се занимава с тази професия бяха заровени под купища документация и лични проблеми. Радваше се, че му беше напомнено кое наистина е от значение.

Погледът му за момент срещна този на Кейт и Рей почувства топлината на кожата ѝ върху своята. Секунда по-късно жената дръпна ръката си и се изсмя пресилено.

– Едно за из път? – попита инспекторът. Когато се върна на масата, моментът беше отминал и той се замисли дали не си беше въобразил всичко. Остави напитките и отвори пакет с чипс, който постави между двамата.

– Нямам нищо ново за случая на Джейкъб – призна Рей.

– Нито пък аз – въздъхна Кейт. – Ще се наложи да се откажем, нали?

Мъжът кимна.

– Така изглежда. Съжалявам.

– Благодаря ти, че ми позволи да работя по случая и ми помага през цялото време.

– Беше права, че не трябва да се отказваме – отвърна Рей, – и се радвам, че продължихме с него.

– Макар че не мръднахме и крачка напред?

– Да, защото сега можем да спрем с чиста съвест, нали? Сторихме всичко, което можеше да се направи.

Кейт кимна бавно.

– Чувството е различно, така е. – Жената погледна към Рей преценяващо.

– Какво?

– Май не си подлизуркото на началничката в крайна сметка. – Тя се ухили и той се засмя. Радваше се, че се беше издигнал в очите и.

Ядяха чипс в приятно мълчание и Рей провери телефона си, в случай че Магс му беше изпратила съобщение.

– Как вървят нещата у дома?

– Както винаги – отвърна инспекторът и прибра апарата в джоба си. – Том продължава да сумти по време на храненията, а Магс и аз продължаваме да спорим по въпроса какво трябва да се направи. – Изсмя се, но Кейт не се присъедини към него.