Убийство в Ню Йорк [bg]

Дали прекалено много се чудеше? Воглер обаче се усмихна на нейните „ухапвания“.

— Това не са лъжи — каза той. — Не лъжа за неща, които имат значение.

В паузата, която настъпи, те си поръчаха питиета. Тя докосваше тила си, мързеливо поглаждайки непознатата бодяща коса отгоре на врата й. Фризьорът, при когото отиде този следобед, я умоляваше да не подстригва косата си толкова късо, като твърдеше, че тя никога повече няма да порасне същата. Но тя беше непреклонна и в крайна сметка той направи това, за което го молеха. Кичурите мокра коса падаха пред лицето й като сняг.

Къса коса, като на жена му. Малък детайл, но кой може да каже какъв детайл ще го накара да направи разликата.

Франк, който седеше в чакалнята на фризьорския салон, я наблюдаваше в огледалото, а погледът му беше омекнал с нещо, което можеше да се нарече жалост.

Докато фризьорът, щракайки с ножиците, изравняваше косата й, Клер имаше усещането, че преминава от сферата на влияние на Кони в тази на полицая. От гледна точка на идеята за действие.

Няма повече четене от начало до край, нито репетиции.

Шоуто започва.

— Това е… странно — започна тя колебливо.

— Странно? Защо странно?

— Да се срещнем така… на живо, така да говорим, когато бяхме вече толкова… близки. — Тя срещна погледа му. — Все едно да се събудиш до един непознат и да говориш за закуската.

Раницата на Клер е небрежно сложена под стъклената маса, като поддържа връзката с наблюдателите. Отвън в наблюдателния фургон Кони, слушайки собствената си линия, напрегнато следи разговора и кима, като го оценява по достойнство.