Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

Сега излизаше, че капитан Франкел работеше толкова усърдно, че пропускаше храненето; че въпреки заетостта си се оплакваше от собствената си недообученост и би използвал свободното си време, за да се ошлайфа в спортно-техническо отношение.

Колкото до притесненията, честно казано, той изглеждаше дори по-разтревожен и от Зим заради това, което се беше случило на Хендрик. И все пак той нямаше дори зрителна представа за Хендрик и в началото беше принуден да попита за името му.

Имах чувството, че съм бил на напълно погрешно мнение относно самата природа на света, които обитавах, сякаш всяка част от него беше напълно различна от своята видимост — подобно на откритието, че собствената ти майка не е някой, когото си виждал преди, а някаква непозната с маска. Губех увереността в себе си — оказваше се, че не знаех как е устроена действителността, в която живеех. Светът се разпадаше на съставките си и всяка от тях се превръщаше в нещо непознато и плашещо.

Но бях сигурен в едно: аз дори не исках да разбера какво точно представляваше МП. Ако тя беше толкова жестока спрямо местните богове — сержантите и офицерите, то несъмнено истината за нея беше още по-мъчителна за всеки редови! Как би могъл да се опазиш от грешки в една организация, същността на която не разбираш? Не исках да увисна с въже на шията! Не исках и да бъда бит с камшик… независимо, че докторът уверено застъпваше мнението, че това наказание не е съпроводено с постоянни увреждания. Никой от моето семейство не е бил линчуван някога (освен боя с пръчки в училище, разбира се, но това въобще не е същото). В нашето семейство нямаше престъпници, нямаше нито един, които да е бил обвиняван в престъпление. Ние бяхме една почтена фамилия; единственото, което ни липсваше, беше привилегията на гражданското право, но баща ми не я ценеше високо, напротив, смяташе я за безполезна… Но ако тук ме напердашат публично, вероятно би получил сърдечен удар.

И все пак Хендрик беше извършил нещо, което аз самият бях допускал в съзнанието си и за което бях мислил хиляди пъти. Защо не го сторих? От боязън, предполагам. Знаех, че всеки от тези инструктори би могъл да ме направи на пържола, стига да поиска, така че стисках зъби и не опитах. Нямаш кураж, момче. Тед Хендрик поне имаше кураж. Но мене не ме биваше… а един човек, на който не му достига смелост за това, няма работа в армията.

Капитан Франкел дори не беше сметнал, че Тед се бе провалил. Да предположим, че не си докарам на главата такъв случай като този, който да е сбързан с 9080. Дали щеше да дойде ден, в който поради нечий чужд провал по отношение на мене щях да се окажа завързан на стълба за бичуване?