Камъче в небето
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъче в небето». Краткое содержание книги:
Но може ли да има победител в подобна битка и на чия страна е правото?
Върховният министър потърка замислено нос.
— Ами той каза, че Арвардан пристигал на археологическа експедиция, спонсорирана от Империята, и че искал да посети Забранените зони с научна цел. Не желаел да нарушава нашите Обичаи и ако сме можели да го спрем по някакъв легален начин, той щял да подкрепи действията ни пред Имперския съвет. Нещо от този род.
— С други думи, да държим Арвардан под око — но с каква цел? Естествено, за да не му позволим да проникне без наше разрешение в Забранените зони. Странно само, че водачът на експедицията е вече тук, без никакви помощници, кораби, или екипировка. На всичко отгоре не си стои на Еверест — където му е мястото — а тръгва да обикаля Земята и веднага се отправя към Чика. Възможно ли е тъкмо по този начин да са отвлекли вниманието ни от истинската цел? Разбира се — като ни накарат да следим един човек, чието присъствие няма никакво значение.
Но забележете, Ваше превъзходителство, че този Шварц е бил задържан в Института за Ядрени Изследвания в продължение на шест дни. Не е ли чудно? После, изведнъж вратата била отключена. В коридора нямало пазач. Каква странна верига от случайности. И в кой ден става бягството? Ама разбира се — същия ден, когато Арвардан пристига в Чика. Второ необяснимо съвпадение.
— Значи смятате… — поде напрегнато Върховният министър.
— Смятам, че Шварц е чуждоземен агент, че Шект е свързан с асимилационистите сред нас, а Арвардан пък осъществява връзката с Империята. Обърнете внимание на начина, по който е осъществена срещата между Шварц и Арвардан. Оставят Шварц да избяга и след известно време една от сестрите — не коя да е, а дъщерята на Шект, което е поредното странно съвпадение — тръгва да го търси. Ако замирише на провал, няма никакво съмнение, че ще го открият неочаквано и ще го представят за нещастен, поразен от болестта пациент, задоволявайки по този начин излишното любопитство на всеки, който би им се изпречил на пътя, а после ще го върнат обратно — без съмнение за да повторят опита си при първия удобен случай. Дори, в хода на издирването, тази легенда е била представена на двама таксиметрови шофьори, които по-късно за малко да си изпатят от срещата.
Сега вече, слушайте внимателно. Шварц и Арвардан се срещат за първи път в един Храномат. Държат се така, сякаш не се познават. Това е предварителна среща, уговорена за да разменят сигнали дали всичко е наред и трябва ли да се премине към следващата стъпка… Поне не са ни подценили, което значи, че изпитват уважение към нас.
После Шварц излиза, няколко минути по-късно Арвардан го последва и се среша с дъщерята на Шект. Всичко е изчислено до секунда. След като изиграват кратка сценка пред споменатите по-горе таксиметрови шофьори, те се отправят към търговския център „Дънхъм“, където се събират с Шварц. Какво по-удобно място от един универсален магазин? Идеален избор за среща. Нито една планинска пещера не може да им осигури по-удобно прикритие. На открито са — за да не предизвикат подозрения. Мястото е твърде многолюдно за да ги проследят. Великолепно… великолепно измислено — моите уважения на опонентите ни.
Върховният министър седеше прегърбен в креслото.
— Ако опонентите ни действително заслужават толкова много похвали, значи ще спечелят.
— Невъзможно. Защото тук му е мястото, да отдадем дължимото на ненадминатия Натър.
— И кой е този Натър?
— Един незначителен човек, който трябва да използваме докрай, след всичко, което се случи. Действията му вчера са направо безценни за делото. Задачата му беше да следи Шект. За целта се разположи на една сергия с плодове срещу института. От една седмица насам го инструктирахме да следи развоя на аферата Шварц. Бил е на своя пост тъкмо в момента, когато човекът, познат му от фотографиите и забелязан лично от него, когато за пръв път са го довели в института, избягал. Проследил го, оставайки незабелязан и именно благодарение на сведенията, получени от него, съставихме първия доклад. С невероятно интуиция, той е решил, че целта на това „бягството“, е да бъде осъществена среща с Арвардан. Почувствал се неподготвен за тази среща и затова решил да я предотврати. Шофьорите, към които дъщерята на Шект се обърнала за помощ, описали избягалия като човек болен и предположили, че се касае за Радиационна треска. Натер използвал тази възможност с бързината на гений. Веднага щом забелязал тримата в универсалния магазин, той съобщил на местната полиция за случай на треска и, Земята да ги благослови, онези действали достатъчно бързо.
Магазинът бил изпразнен и по такъв начин тримата се лишили от прикритието, на което токова много разчитали. Останали сами, естествен център на подозрение в опустелия магазин. Натер не спрял дотук. Приближил се към тях и ги убедил да му позволят да изведе Шварц от магазина. Тримата се съгласили. И какво друго им оставало?… Така срещата протекла без Арвардан и Шварц да разменят и дума. Избягнат бил риска от открито арестуване на Шварц. Двамата все още не подозират, че са разкрити и ще ни отведат при голямата игра. Но и тук не свършва изобретателността на Натер. Той уведомил за случилото се и Имперския гарнизон, постъпка, която няма равна на себе си. И ето че Арвардан попаднал в ситуация, която едва ли е могъл да предвиди. Или трябвало да се разкрие като Чуждоземец и да изгуби привидното прикритие, под което действал, или да запази този факт в тайна и да се изложи на униженията, които неминуемо щели да последват. Избрал по-героичната възможност и дори счупил ръката на един от офицерите, обладан от страст към реалистична игра. Това, със сигурност, ще бъде един от малкото му успехи. Действията му, от тук нататък, говорят сами. Защо му трябва на един Чуждоземец да рискува да бъде парализиран с невронен камшик заради някаква земна девойка, ако зад това не се крие някаква далеч по-важна причина?