Камъче в небето
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъче в небето». Краткое содержание книги:
Но може ли да има победител в подобна битка и на чия страна е правото?
И все пак имаше адреса му. Адресът му беше у нея.
Интерпретация на събитията
Двамата земляни бяха пълна противоположност — единият привидно олицетворяваше най-голямата сила на Земята, а другият я притежаваше реално.
За никого нямаше съмнение, че Върховният министър е най-важният жител на планетата Земя, общопризнатият й управник, съгласно указа на Галактическия император — и че само Прокураторът стои в йерархията над него. А неговият личен секретар на пръв поглед беше човек без никаква власт — обикновен член на Обществото на Древните, назначаван, теоретически, от Върховния министър, за да се грижи за някои определени въпроси и освобождаван, също теоретически, по волята на Върховния министър.
На цялата територия на планетата Върховният министър бе крайният арбитър относно проблеми, свързани с Обичаите. Именно той обявяваше амнистираните от Срока, той единствен можеше да съди нарушителите на този ритуал, както и онези, които отказваха да изпълняват квотите си, проникваха в Забранените територии и така нататък. Секретарят, от своя страна, бе човек напълно неизвестен, дори по име, за когото и да било — ако се изключат, разбира се, Обществото на Древните и самият Върховен министър.
Върховният министър бе човек на думите и често се обръщаше с речи към своя народ, речи, наситени с емоционален заряд и мъдри съвети. Имаше светли дълги коси и аристократичен изглед. Секретарят пък беше чипонос с набръчкано лице, предпочиташе да се изразява кратко или по възможност да мълчи — особено на обществено място.
Нямаше никакво съмнение, че именно Върховният министър олицетворяваше силата на властта, а секретарят я притежаваше реално. Това обстоятелство не бе никъде така очевидно, както когато двамата бяха сами в кабинета на Върховния министър.
Защото лицето на Върховния министър имаше плах и неуверен израз, докато това на секретаря бе хладно и надменно.
— Не мога да разбера, — тъкмо казваше Върховният министър — каква е връзката между двата доклада, които току що ми донесохте. Доклади, доклади! — Той вдигна ръка и почука с пръст по купищата листове. — Нямам време за тях.
— Вярно — кимна навъсено секретарят. — Затова съм на работа при вас. Аз ги чета, вниквам в тях и ви предавам същината.
— В такъв случай, добри ми Балкис, да преминем към дело. И по-бързо, защото не мога да се занимавам с дреболии.
— Дреболии? Ваше превъзходителство може някой ден да пострада сериозно, ако не държи под око всичко наоколо… Да видим първо за какво става дума в споменатите доклади, а после сам ще прецените, дали това са дреболии. Ето тук разполагаме с оригинален доклад, със седем дневна давност, от един подчинен на Шект и именно този доклад ме поведе по следата.
— Каква следа?
Балкис го погледна с огорчена усмивка.
— Ще ми позволи ли Ваше превъзходителство да припомня един доста важен проект, върху който се работи тук, на Земята, от няколко години?
— Шшт! — Върховният министър се огледа предпазливо, внезапно забравил осанката си.
— Ваше превъзходителство, не прекомерната предпазливост, а вярата ще ни донесе победа… Знаете добре, че успехът на споменатия вече проект, изцяло се гради върху все още непотвърдената полза от малката играчка на Шект — синапсатора. До този момент, поне до колкото можем да съдим според сведенията, които получаваме, разработването на проекта е изцяло под наш контрол и се движи в предполагаемата насока. Но ето, че сега, без никакво предупреждение, Шект е синапсирал един непознат човек, нарушавайки грубо нашите разпореждания.
— Случаят не е от особено значение — рече Върховният министър. — Накажете Шект, задръжте под стража човека, подложен на експеримента и въпросът ще бъде решен.
— Не, не. Мисля, че прибързвате, Ваше превъзходителство. Пропуснахте един важен момент. Не е въпроса какво е направил Шект, а защо го е направил. Обърнете внимание, че става дума за случайност, дори за цяла поредица от случайни съвпадения. В същия този ден лично Прокураторът на Земята посещава Шект и ученият бърза да ни докладва за тази среща, подробно, изчерпателно, точно както се изисква според взаимното ни споразумение. Ениус е изразил желание да получи синапсатора, за да бъде използван от Империята. Срещу него е готов да обещае безвъзмездна и широкомащабна помощ от самия Император.
— Хъммм — рече Върховният министър.
— Вие сте заинтригуван? Подобен компромис ви се вижда привлекателен, в сравнение с опасностите, които крие настоящия ни политически курс?… Спомняте ли си обещанията за доставки на храна, по време на глада, преди пет години? Помните, нали? А след това ни отказаха, защото не разполагали със субсидии за Имперския флот, а земните стоки не можели да бъдат изнасяни поради опасност от заразяване. И какво стана с обещанията за помощ тогава? Получихме ли заем? Стотици хиляди жители на Земята измряха от глад. Не залагайте на обещанията на Чуждоземците.