Партньори [The Partner-bg]

Агент Майърс го чакаше пред вратата на стаята с четирима едри служители на военната полиция.

— Искам да се споразумеем, Патрик — каза той. — Ако се държиш добре, сега няма да ти сложа белезниците и веригите на краката. Когато обаче кацнем, няма да имам избор.

— Благодаря — кимна Патрик и тръгна навъсено по коридора. Краката го боляха от глезените до бедрата, а коленете му се огъваха от обездвижването. Държеше главата и раменете си изправени, кимаше любезно на сестрите, покрай които минаваше. Слязоха с асансьора до подземния гараж, където го очакваха още двама военни полицаи със син микробус. Те гледаха навъсено паркираните наоколо коли. Две силни ръце го подхванаха подмишниците и го качиха на средната седалка. Един от полицаите му подаде чифт евтини авиаторски очила.

— Ще ви трябват — обясни той. — Дяволското слънце направо ослепява.

Микробусът така и не напусна границите на базата. Понесе се бавно по напечения асфалт, покрай вялата охрана на пропускателните пунктове, без да достигне дори четирийсет километра в час. Никой вътре не каза и дума. Патрик надзърташе през затъмнените стъкла, докато минаваха покрай редица казармени помещения, след това канцеларии, най-накрая хангар. Беше прекарал на това място четири дни. Може би три. Не беше сигурен, защото не помнеше добре първите часове — още беше дрогиран. Климатикът работеше и откъм арматурното табло духаше хладен въздух. Стисна папката с медицинските изследвания — единствената вещ, която притежаваше в момента.

Замисли се за Понта Поран, новия му дом, и се зачуди дали някой е открил отсъствието му. Какво ли бяха направили с къщата му? Прислужничката продължаваше ли да я чисти? Вероятно не. Ами колата, малката червена костенурка, която толкова обичаше? Познаваше само шепа хора в града. Какво говореха за него? Вероятно нищо.

Какво значение имаше всичко това сега? Независимо от клюките в Понта Поран хората от Билокси сигурно го очакваха с нетърпение. Блудният син се завръща. Най-известният техен съгражданин… А как щяха да го посрещнат? С вериги на краката и засипан с призовки. Защо не му устроят парад по крайбрежната магистрала, за да ознаменуват завръщането на прочутия си съгражданин? Той бе накарал светът да научи къде е градът им, бе го прославил. Колцина от тях бяха проявили достатъчно ум, за да станат притежатели на деветдесет милиона долара?

Замалко да се изкиска на собствената си глупост.

В кой затвор щяха да го тикнат? Като адвокат бе имал възможност да види всичките — градския на Билокси, окръжния на Харисън, дори федералния арест при военновъздушната база Кийслър, недалеч от града. Нямаше да има късмет да попадне във федералния.