Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
Докато оглеждаше отделните части от облекло, окачени да съхнат, Морган изкриви лице. Серенити беше окачила не само неговите, но и своите дрехи. Погледът му веднага бе привлечен от финото бельо, което висеше на въжето. Копринени нещица, украсени с рюшове и дантела, които веднага събудиха в сърцето му желание да узнае какви тайни радости крият.
— Нима сте успяла да ги изперете? — попита той и гласът му прозвуча необичайно дрезгаво.
— Нали казахте, че на борда няма достатъчно прясна вода. Затова побързах да се възползвам от дъжда.
Ръката му се плъзна по меката памучна ризка и тялото му веднага реагира. Извъртя очи и с мъка потисна порива отново да избяга на палубата под дъжда. Ако за трети път се намокри до кости, със сигурност ще се разболее.
Ако преди това не падне замаян от близостта на бельото й.
Мъжът стисна зъби, обърна се и си забрани да поглежда повече съхнещите дрехи. Серенити беше изчеткала косата си и я бе разпуснала свободно по раменете. Светлината на свещите се пречупваше в кестенявите вълни и образуваше червеникави и златни точили.
Тя нареди чиниите и яденето на масата като за истинска вечеря. Обзе го странно чувство. Опита се да го разтълкува, но не успя. Знаеше, че никога не е преживявал подобно нещо. Усещаше го едва ли не като копнеж. Но дори тази дума не беше в състояние да обясни какво изпитваше.
Просто беше различно.
Тя наля на него и на себе си по чаша мляко и той се учуди, че не каза нищо. Даже Барни не се удържаше и го подиграваше.
Тя беше различна.
— Откъде вземате млякото?
Морган се покашля и намести стола й.
— Имаме крава на борда.
— Не мога да повярвам! — извика смаяно Серенити.
— Наистина е необичайно, но готвачът настоя. Твърди, че момчето му расте и има нужда от прясно мляко.
Усмивката й беше омайна.
— И къде я държите? Под палубата? Разхожда се свободно заедно с другите животни?
Тя взе чашата с две ръце, отпи малка глътка и я остави настрана.
— Аз във всеки случай се радвам, че готвачът ви е поискал крава на борда. Много обичам прясно мляко. — Избърса капчиците от устните си и посегна към приборите.
Морган се настани срещу нея и двамата започнаха да се хранят. Той я наблюдаваше как с мъка отряза малко парченце от месото и се възхити на решителните и действия.
Това момиче го привличаше неустоимо. Елегантната извивка на китката, когато с грациозно движение поднесе вилицата към устата си, го замая. Бели, съвършено оформени зъби блеснаха за миг, когато устните й се отвориха и месото бавно се плъзна в устата й. Връхчето на езика се показа за миг и облиза капчица студен сос от печеното от горната устна.
Досега Морган не беше забелязвал колко еротично може да бъде храненето. Ала при всяко грациозно движение на тялото й, при всяко блясване на зъбите трябваше да търпи адски мъки.
— Съжалявам, че няма нищо по-вкусно — отбеляза той с дрезгав глас.
— О, не, добро е. Във всеки случай много по-добро от яденето, което сготви Хонър, когато първата ни готвачка напусна. Направи нещо като кюфтета, но лукът стърчеше от тях като бодли. Още си спомням… — Тя вдигна глава и забеляза погледа му. — Какво има?
„Ако още веднъж си оближеш устните, не отговарям…“
— Нищо — изръмжа той. — Какво да има?
— Сигурен ли сте, капитане? Изглеждате, сякаш…
— Казах ви, че няма нищо — прекъсна я той по-грубо, отколкото възнамеряваше.
Лицето й се опъна и той се почувства като негодник.
— Извинете. Денят беше дълъг и… — Какво глупаво извинение.
Въпреки това тя го прие.
— Знаете ли, тази сутрин си мислех, че нямам право да заема каютата ви за толкова дълго време. Знам какви са мъжете, когато пазят територията си и…
Морган избухна в смях.
— Какво пазят?
— Територията си. — Серенити вдигна рамене. — Татко и брат ми всеки път полудяват, когато някой проникне в личната им светая светих. Вероятно и вие гледате на тази каюта като на свое собствено кътче и не ви е приятно, че сега аз живея тук.
Морган се местеше неспокойно на стола си. Това момиче не си подбираше думите. Част от анатомията му реагираше на всяка нейна забележка.
— И къде, според вас, трябва да ви настаня? — попита сърдито.
— Помислих и за това. Може би бихме могли да окачим хамак пред онзи прозорец…
— Спали ли сте някога в хамак, мис Джеймс?
— Не, не съм, но съм убедена, че не е много твърдо.
„О, твърдо е, по-твърдо от всякога“ — каза си той и отново се раздвижи неспокойно.
— Хамакът не е място за спане на жена.
Серенити се изправи като свещ. Подобни думи винаги разпалваха в тялото й огъня на гнева.