Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
— И защо, ако мога да попитам, капитан Дрейк? Защо хамакът да е добър за мъж, но не и за жена?
По лицето му пролича, че не желае да обяснява. Отговорът, който чу и напомни за думите на баща й: „Защото аз ти казвам и докато живееш под моя покрив…“
— Просто не е прилично.
Тя остави вилицата и го погледна втренчено.
— Кой казва това?
— Всички.
— Всички ли? — повтори тя и отвори очи още по-широко. — Аз със сигурност не го казвам, а смятам, че моето мнение все пак има някакво значение.
На лицето му се появи същият израз, който се появяваше на лицето на баща й, когато тя възразяваше на смешните му възгледи. За бога, защо това момиче не разбира…
— Откъде се взе това ваше мнение? — попита Морган след кратко мълчание.
— Това си е мое лично мнение, капитан Дрейк.
Морган изпухтя раздразнено.
— Е, това ме успокоява. Би било ужасно, ако подобни възгледи се разпространят сред жените.
Серенити се обиди още повече и го изгледа унищожително.
— Аз не съм единствената жена, която застъпва подобни становища. Познавате ли писанията на Мери Астел?
— Никога не съм чувал за нея.
— А за лейди Мери Уортли Монтегю?
Морган познаваше това име — изисканото общество беше ужасено от приключенията на дамата.
— Какво за нея?
Лицето й грейна.
— Значи знаете какви са нейните възгледи за жените? Тя смята, че ние не сме глупави гъски, чието единствено предназначение е…
— Какво, какво?
— Ние не сме глупави гъски — повтори убедено Серенити. — Жените имат важно значение на този свят, капитан Дрейк. И ще го докажат!
— Ако все още не сте забелязали, мис Джеймс, живеем в мъжки свят. Жените имат нужда от закрила.
Серенити скочи. От очите й бликаше възмущение.
— Аз ще ви кажа от кого трябва да бъдем закриляни. От хора като вас, от мъже, които си мислят, че жената е само красива добавка към мъжкия живот или трофей за победителя.
Тя опря ръце на хълбоците и продължи с нарастваща възбуда:
— Ще дойде денят, когато жените ще заемат полагащото им се място в обществото. И ви уверявам, че това място не са светските салони.
Смехът му отекна в помещението.
— Браво, мис Джеймс — похвали я той и дори изръкопляска. — Я ми кажете — колко време упражнявахте тази реч?
Серенити побесня. Но той следеше само реакцията й и не забелязваше, че прави нещата още по-лоши.
— Кой ви е напълнил главата с тези безумни идеи?
— Нима намеквате, че не мога да имам собствени мисли?
Все пак бе чувствителен човек и почувства леко смущение.
— Разбира се, че не намеквам нищо такова. Но хайде да погледнем фактите в очите. Вашите идеи са необичайни. Не вярвам да ви е хрумнало сама да вдигнете бунт.
— Бунт ли?
— Ами да, бунт. Заставате пред мен с ръце на хълбоците и се противопоставяте на всички традиционни представи за живота. Ако жените бяха определени да бъдат равностойни на мъжете, защото тогава мъжете господстват над жените от деня, когато Господ дал Ева за жена на Адам?
Серенити се приближи още малко до него. Пръстите я сърбяха да налее малко разум в мъжкия му мозък.
— Трябва ли да ви напомня, капитане, че Господ не е създал Ева, за да може Адам да я тъпче и мачка? Създал я е от реброто му, за да живее равноправно редом с него.
Морган скръсти ръце под гърдите и я измери с изпитателен поглед.
— Тогава защо природата — или Господ — е създала жените по-слаби и нежни? Та те припадат дори при най-малката уплаха!
О, с какво удоволствие би изтрила от лицето му това проклето мъжко самодоволство! Той явно се гордееше с аргумента си — е, тя имаше по-добър.
— При най-малкия ужас ли, капитане? Уверявам ви, че съм виждала жени, които дни наред страдат от адски болки, докато родят децата си. При това нито една жена не припада, да го знаете! Можете ли да ми покажете поне един мъж, който доброволно ще страда часове или дни, без да се разплаче и да повика майка си? Наистина ли искате да знаете защо жените могат да понасят много повече болка от вас, капитане? Ще ви кажа — за да могат изобщо да ви понасят!
Морган избухна в смях.
По дяволите, нахалството му не знаеше граници! Наистина отметна глава назад и й се надсмя!
— Не разбирам какво толкова смешно има, капитане.
— Права сте. — Морган стана отново сериозен — макар че ъгълчетата на устните му потрепваха издайнически. — Наистина не разбирате.
Той се опитваше да потисне усмивката си, но тя стоеше пред него толкова горда и изпълнена с мрачна решителност, че не успяваше да се сдържи. Тази жена беше неповторима.
Никога досега не беше срещал жена, която да се бори за възгледите си с такава решителност — и да е толкова забавна. Наистина познаваше мъже, които се бяха държали по начина, по който казваше — ранени матроси, които се превиваха от болка и викаха майките си.