Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
— Аргументът ви е убедителен, мис Джеймс, но той не променя нищо.
Имитирайки позата му, Серенити скръсти ръце под гърдите и извърна поглед.
— Мъже! Никога ли няма да се научат да гледат по-далече от носа си?
Внезапно Морган застана пред нея и повдигна брадичката й с един пръст, за да го погледне в очите. Тя нямаше избор и вдигна глава. В тъмните дълбини на очите му горяха страст и жажда.
Палецът му се плъзна по меката кожа на брадичката. Кожата й беше толкова гладка, толкова топла. Тази малка жена притежаваше смелост, която по нищо не отстъпваше на мъжката. Сигурно й беше трудно да понася насмешките на мъже и жени и да не се предава. Това беше достойно за възхищение.
Морган се закле, че никога вече няма да й се присмива — даже ако му каже, че един ден Англия ще има жена министър-председател.
— Аз не искам да се боря с вас, Серенити — изрече тихо.
— А какво искате?
„Искам да те любя.“
Морган стисна зъби. Знаеше, че не би могъл да изрече тези думи. Затова смени темата. Избра нещо безобидно, но и достатъчно спешно, преди тя да открие какъв е бил някога.
— Искам да забравите статията, която пишете в момента. Оставете хората ми на мира, те си имат достатъчно работа.
Гняв блесна в очите й и ги направи яркосини.
— Защо?
— Защото всеки на този кораб има определени задачи. Моята е да командвам плаването, Барни се грижи за мира на кораба, а вашата задача е да не се пречкате.
Серенити отблъсна ръката му.
— Не бях забелязала, че ви се пречкам. Нито на някого от другите мъже.
Морган затвори очи и пое дълбоко въздух.
— Това не е игра, Серенити. Би трябвало да…
— Да бродирам, да чета красиви стихове, да се грижа за прането.
— Точно така.
Ако погледите можеха да убиват, сега щяха да съм размазан по стената, каза развеселено Морган.
— Добре тогава — изрече тя с леден глас. Отиде до импровизираното въже, свали все още капещия му жакет и го хвърли в ръцете му. — След като моята задача е да седя тук и да не се пречкам, а вашата да командвате кораба, предлагам ви да изпълнявате задълженията си.
— Но аз…
— Без но, капитане! Не смятате ли, че е престъпно да оставите кормилото за повече от минута? Кой знае какво може да се случи. Зевс може да изпрати светкавица и да подпали кораба. Някое морско чудовище може да се надигне от вълните и да натроши палубата на трески. Или тежестта на мъжкото самочувствие може да стане толкова непоносима, че да пробие дупка в средата на палубата. Корабът ще се напълни с вода и ще потънем!
Преди да е успял да протестира, Морган се озова в коридора и вратата се затръшна зад него.
Как съумяваше това момиче винаги да има последната дума!
Тъкмо се обърна, за да й даде да разбере, и вратата се отвори отново. Серенити бутна в ръката му чинията с месо и рече:
— Каквото и да се опитвате да направите, не забравяйте подметката си!
Вратата отново се затръшна под носа му.
— Серенити! — изрева Морган и удари с юмрук по вратата. — Отворете веднага!
— Вървете по дяволите, капитан Дрейк!
Извън себе си от гняв, той изръмжа:
— Това не са думи на дама!
Вратата се отвори и Серенити застана пред него с издути ноздри и пламтящи очи.
— Тогава чуйте още нещо: да се продъните в пъкъла дано… и да изгниете там!
Преди да е успял да се помръдне, Морган се озова отново пред затворена врата.
— Серенити!
— О, простете ми, капитане! — изплака тя с най-безпомощния глас, който някога беше чувал. — Но не мога да отворя сама тази огромна, тежка врата! Ами ако в нежните ми пръсти се забие тресчица? Трябва ми силен, здрав мъж, за да ме измъкне от това непоносимо положение!
Вайкането завърши с тъжна, мелодраматична въздишка.
Морган осъзна, че е по-добре тя да не отваря вратата. Защото с мокрия жакет, който капеше по сухите му дрехи, с чинията в ръка и с разтърсеното си из основи мъжко его сигурно ще я удуши.
Рано или късно ще й се наложи да излезе и тогава…
8
Каютата пострада най-много от гнева на Серенити.
— Е, добре, Морган Дрейк, щом искаш жена, която си знае мястото и се грижи за къщата и огнището, сега ще ти покажа какво означава да имаш такава жена!
С вкуса на отмъщението на езика тя се захвана за работа. Твърдото й намерение беше да обърне неговата светая светих с главата надолу.
Въпреки възраженията му беше убедена, че всеки мъж цени високо своята стая и ненавижда женското нахлуване. Е, добре, щом непременно иска сладка малка женичка, която се интересува само от бродериите си и никога не проговаря без позволение от съпруга си, ще я има! Сега ще декорира неговото мъжко убежище по типично женски начин.