Вторници с Мори (Един старец, един младеж и най-великият урок на живота)
- Автор: Албом Мич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Калоферова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вторници с Мори (Един старец, един младеж и най-великият урок на живота)». Краткое содержание книги:
За Мич Албом този човек е Мори Шуорц, негов преподавател в колежа от преди двадесетина години.
Може би и вие като Мич сте прекъснали връзката с наставника си, докато сте търсили своя път, прозренията са избледнели, а светът е започнал да ви изглежда студен. Не ви ли се иска да видите отново този човек, да зададете значимите въпроси, които продължават да ви измъчват, да получите съвет за суматохата на всекидневието, също както навремето, на младини?
Мич Албом се е възползвал от своя втори шанс, преоткривайки Мори през последните месеци на неговия живот. С пълно съзнание за предстоящата му смърт, Мори и Мич се срещат всеки вторник в кабинета на преподавателя, също както навремето в колежа. Подновената им връзка се превръща в един последен „курс от уроци за живота“.
„Вторници с Мори“ представлява вълшебна хроника на техните прекарани заедно часове, чрез която Мич споделя със света последния нетленен дар на Мори.
Гласът му стана дрезгав, което обикновено означаваше, че има нужда да спре за малко. Върнах храстчето на перваза и отидох да спра касетофона. Последното изречение на Мори преди да натисна копчето, беше:
— Смъртта слага край на живота, но не и на връзките между хората.
В лечението на ЛАС имаше ново развитие: експериментално лекарство, което тъкмо предстоеше да бъде одобрено. Не лекуваше, но забавяше, отлагаше процесите на западане с няколко месеца. Мори беше чувал за него, но неговото състояние беше твърде напреднало. Освен това, лекарството щеше да се появи на пазара едва след няколко месеца.
— Не, това не е за мен — отхвърли темата Мори.
През цялото време, докато беше болен, Мори нито за миг не се надяваше, че ще оздравее. Той беше непоправим реалист. Веднъж го попитах, ако някой го излекува с помощта на вълшебна пръчица, дали с течение на времето ще стане отново какъвто е бил преди?
Той поклати глава.
— Никога няма да се върна там. Вече съм друг човек. Гледам на света по друг начин. Гледам на тялото си по друг начин, както никога преди не съм правил. Другояче се опитвам да реша големите въпроси, върховните въпроси, онези, които не можеш да отхвърлиш.
— Това е най-важното. Когато веднъж попаднеш на съществените въпроси, не можеш да им обърнеш гръб.
А кои са съществените въпроси?
— Според мен, това са въпросите, свързани с любовта, дълга, духовността, съзнанието. Ако днес бях здрав, пак щяха да ме вълнуват същите въпроси. И въобще това са нещата, които трябва да те вълнуват.
Опитах се да си представя Мори здрав. Опитах се да си го представя как отмята завивките, слиза от инвалидната количка и двамата тръгваме да се разхождаме из квартала, както навремето из парка на университета. Внезапно осъзнах, че са минали шестнадесет години, откакто за последен път съм го виждал да стои прав. Шестнадесет години?
Ако разполагаше с един ден, през който да си съвършено здрав, попитах, какво ще правиш?
— Двадесет и четири часа ли?
Двадесет и четири часа.
— Чакай да помисля… ще стана сутринта, ще си направя гимнастиката, ще закуся хубавичко с кифли и чай, ще отида да поплувам, после ще поканя приятели на хубав обяд. Ще ги каня по един-двама, за да можем спокойно да поговорим за близките им, за техните проблеми, да си кажем колко важни сме един за друг.
— После ще отида да се поразходя в градина с дървета, ще наблюдавам багрите им, ще гледам птичките, ще се радвам на природата, която не съм виждал от толкова време.
— Вечерта всички ще отидем на ресторант със страхотни спагети, може и патица — обичам патица — а през останалата част от нощта ще танцуваме. Ще танцувам с всички, докато капна от умора. После ще се прибера у дома и ще се наспя сладко и дълбоко.
— И това е всичко?
— Това е.
Толкова просто. Толкова обикновено. Всъщност бях малко разочарован. Представях си, че ще отиде до Италия, или ще обядва с Президента, или ще лудува край морето, или ще опита от всяко по-екзотично нещо, което му дойде на ум. След всичките тези месеци, прекарани в лежане, неспособен да помръдне с крак — как може да открие съвършенството в един толкова обикновен ден?
Тогава осъзнах, че именно в това е смисълът.
Преди да си тръгна Мори попита дали може и той да предложи една тема.
— Брат ти — рече той.
Почувствах как ме побиват тръпки. Не знам откъде Мори знаеше, че това ми тежи. От седмици се опитвах да се свържа с брат си в Испания и бях научил — от негов приятел — че ходи със самолет до някаква болница в Амстердам.
— Мич, знам колко боли, когато не можеш да бъдеш с някого, който ти е близък. Но трябва да се примириш с желанията му. Може би той не иска да прекъсваш живота си заради него. Може би не може да понесе такова бреме. На всичките си близки казвам да продължават да живеят така, както си знаят — няма защо да съсипват живота си само защото аз умирам.
Но той ми е брат, отвърнах.
— Знам — рече Мори. — Затова ти е толкова мъчно.
В мислите си видях Питър, когато беше на осем годинки, къдравите му руси коси, потни и разрошени над челото. Видях как двамата се бием в двора на къщата, зелените петна от мократа трева по коленете на джинсите ни. Видях го как пее пред огледалото, хванал четка за коса вместо микрофон. Видях как двамата се промъкваме на тавана, където се криехме като деца, за да проверим дали родителите ни ще ни открият за вечеря.