Наследството на Скарлати
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Коларов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Скарлати». Краткое содержание книги:
В нейния прицел — най опасният човек на земята — синът й.
Като малък той е бил изчадие… Той единствен от братята си използва богатството с жестокост и бруталност… Ълстър Скарлет може да предизвика международен хаос…
Съпругът й бе спрял да й говори.
Бе напуснал леглото й в третия месец от бременността. По-точно, докато бяха в Южна Франция. Отказал бе повече сношенията с нея, смятайки че спонтанният й аборт по-рано е бил причинен от секса. А тя желаеше секс. Желаеше го отчаяно. Искаше да чувства тялото му върху своето тяло, защото само тогава усещаше някаква близост с него. Само тогава съпругът й се появяваше пред нея без злост, измама и хладна пресметливост в очите. Но тя бе лишена дори и от това.
Тогава той напусна и общата им стая, настоявайки да спят разделени, където и да бяха.
Сега той нито отговаряше на въпросите й, нито някога задаваше сам такива.
Игнорираше я.
Мълчеше.
Ако трябваше да е честна със себе си, тя бе длъжна да признае, че той я презираше.
Мразеше я.
Джанет Саксън Скарлет. Една доста интелигентна рожба на Васар. Излязла от котильоните на Пиер и умерено запалена по ловните клубове. Винаги през това време се бе питала защо тъкмо тя, а не някой друг се ползваше от достъпните за нея привилегии.
Не че някога се отказваше от тях. Това тя не правеше. Може би имаше изконно право да се ползва от тях. Бог бе свидетел, че тя гледаше на всичко отстрани. Всички около нея също повтаряха това, откакто се помнеше. Майка й вечно се бе оплаквала — че дъщеря й е наблюдател.
— Кога ще навлезеш самата ти в живота, Джанет! Трябва да преодолееш това отношение!
Но „да се преодолее“ не бе лесно. Тя оприличаваше живота си на двете тръби на бинокъл — всяка различна, но заедно слети в един фокус. В едната леща се виждаше състоятелната млада дама с безупречно поведение, огромно богатство и очевидно гарантирано бъдеще с някой също състоятелен млад джентълмен, със съразмерно богатство. От другата тръба обаче, гледаше девойка с намръщено чело и питащи очи.
За това момиче светът бе по-голям от ограничената среда, която се разкриваше пред очите й. По-голям и далеч по-безмилостен. Но никой не й бе дал да надникне в този по-голям свят.
Никой, освен съпругът й.
И тази част от света, която той й позволяваше да види — или по-точно я принуждаваше да го прави — бе за нея ужасяваща.
Поради което тя пиеше.
Докато с помощта на непрекъснатия поток от роднини и приятели подготовката за раждането на Джанет напредваше, някаква странна пасивност обхвана Ълстър Стюарт Скарлет. За хората, които го наблюдаваха отблизо, бе особено ясно, но дори и по-далечните странични хора можеха да видят, че той бе намалил рязко обичайно трескавите обороти на живота си. Бе станал по-тих, не бе така избухлив, а понякога бе и умислен. За известно време започна често да изчезва някъде сам. Не за дълго, за по три или четири дни. Мнозина, подобно на Ченсълър Дрю, обясняваха това с предстоящото бащинство.
— Казвам ти, мамо, това е просто чудесно! Той е станал нов човек! И ти знаеш, казвах му, че всичко опира в това да имаш деца. Това дава цел в живота на мъжа. Само гледай, когато всичко завърши и той ще е готов за истинска работа!
— Ти се отличаваш с изострената си готовност да приемаш очевидното, Ченсълър. Брат ти твърдо е избрал за своя цел в живота никога да не се залавя с истинска работа, както ти се изрази. Подозирам, че е отегчен до смърт от предстоящото си превръщане в баща. В противен случай, сигурно пие лошо уиски.
— Доста безмилостна си към него.
— Точно обратното — прекъсна го Елизабет Скарлати, — струва ми се, че той е станал далеч по-безмилостен спрямо нас.
Ченсълър Дрю изглеждаше озадачен. Затова смени темата и зачете на глас доклада за най-новия проект на Скаруик.
Седмица по-късно във Френската болница Джанет Саксън се сдоби мъжка рожба. Десет дни по-късно в катедралата „Сейнт Джон“ момченцето бе кръстено Ендрю Роланд Скарлет.
И един ден след кръщенето Ълстър Стюарт Скарлет изчезна.
Глава 11
Първоначално никой не се впечатли. Ълстър и по-рано бе изчезвал от къщи. Макар това да не се вписваше в модела на традиционното за един млад баща поведение, Ълстър и без това никога не се бе вписвал в някакви традиционни модели. Предполагаше се, че племенните ритуали около раждането на мъжката рожба са се оказали твърде тежки за него и той бе решил да намери убежище в занимания, за които бе сметнато, че ще е най-добре да останат неуточнени. Но когато три седмици по-късно от него все още нямаше никаква вест, а задоволително обяснение на възможните му мотиви не даде никой от многото разпитани хора, семейството се загрижи. На двайсет и петия ден след неговото изчезване Джанет помоли Ченсълър да повика полицията. Вместо това, Ченсълър повика Елизабет, което бе далеч по-прагматично решение.