Наследството на Скарлати
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Коларов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Скарлати». Краткое содержание книги:
В нейния прицел — най опасният човек на земята — синът й.
Като малък той е бил изчадие… Той единствен от братята си използва богатството с жестокост и бруталност… Ълстър Скарлет може да предизвика международен хаос…
— И колко точно такива… покупки има налице?
Банкерът отговори с още по-голяма скорост:
— Е, никоя вече не бе тъй екстравагантна, както дирижабъла, разбира се! Успяхме да предотвратим подобни инциденти, обяснявайки на мистър Скарлет, че е нередно да се прехвърлят средства от втория фонд за такива цели. Че той трябва… да ограничи разходите си в рамките на дохода от първия фонд. По време на сесиите ни в банката подчертавахме този факт отново и отново. Все пак само през миналата година, докато пребиваваше в Европа заедно с красивата си съпруга, бяхме в постоянна връзка с континентални банки по повод на личните сметки на мистър Скарлет. Меко казано, вашият син помогна осезаемо на европейската икономика… Наложи се също да извършваме… многобройни плащания директно върху негов подпис… Но мистър Ченсълър Скарлет сигурно е говорил с вас по повод на така многото мои послания до него във връзка с големите суми, прехвърляни към вашия син в Европа.
Елизабет повдигна вежди:
— Не, той не ми е казал нищо.
— Все пак, мадам Скарлати, това бе меденият месец на сина ви. Нямаше причина…
— Мистър Картрайт — прекъсна го остро възрастната жена, — разполагате ли с точна информация за банковите преводи на името на моя син тук и в чужбина през последната година?
— Разбира се, мадам.
— И списък на плащанията, извършени пряко от вас по силата на подписа му?
— Разбира се.
— Тогава ще очаквам да ги видя не по-късно от утре сутринта.
— Но това ще отнеме седмица на цял екип счетоводители. Мистър Скарлет едва ли бе от най-акуратните в този род дела.
— Мистър Картрайт! Работя с Уотърман тръст вече повече от четвърт век. „Скарлати индъстрис“ работят изключително с Уотърман тръст по мое нареждане. Имам вяра в Уотърман тръст, защото той никога не ми е давал основание за противното. Достатъчно ясно ли се изразявам?
— Да, напълно. Утре сутринта — каза Джеферсън Картрайт и започна да се изнася с поклони от стаята като роб, помилван от арабски шейх.
— А, мистър Картрайт?
— Да?
— Мисля, че всъщност не ви поздравих за това, че сте удържали разноските на сина ми в рамките на дохода му.
— Съжалявам… — Капки пот започнаха да избиват по челото на Картрайт. — Нямах…
— Изглежда не ме разбрахте, мистър Картрайт. Говоря съвсем сериозно. Поздравявам ви. До утре.
— Довиждане, мадам Скарлати.
Картрайт и трима от счетоводителите на Уотърман работиха през цялата нощ, в опит да приведат в ред сметките на Ълстър Стюарт Скарлет. Беше им поставена трудна задача.
Към два и половина сутринта Джеферсън Картрайт имаше на бюрото си списък на банките и борсите, където наследникът на Скарлати имаше или някога бе имал открити сметки. Срещу всяко име бяха отбелязани сумите и датите на трансферите. Списъкът изглеждаше безкраен. Отделните вноски спокойно биха могли да се равняват на годишния доход на мнозинството средни американци, но за Ълстър Стюарт те не бяха нищо повече от седмичен бюджет. Щяха да минат дни, преди да се провери и потвърди какво бе останало от тях. В списъка фигурираха:
ХИМИЧЕСКА И ЗЪРНЕНА БОРСА, Ню Йорк сити, Медисън авеню 900;
БАНКА МАСОН, Париж, ул. „Виолета“ 22;
БАНКА АМЕРИКА, Марсилия, ул. „Нова“;
ГЕРМАНСКО-АМЕРИКАНСКА БАНКА, Берлин, Курфуерщендам;
ТУРИСТИЧЕСКА БАНКА, Мадрид, ул. „Суецки канал“;
МАСОН МОНТЕ КАРЛО, Монако, ул. „Фюлаж“;
ВИЕНСКА ДЪРЖАВНА СПЕСТОВНА КАСА, Виена, ул. „Залцбургер“;
ФРЕНСКО-АЛЖИРСКА БАНКА, Кайро, Заливът на луните…
И така нататък. Ълстър и неговата младоженка бяха обиколили цяла Европа.
Разбира се, списъкът на тези предполагаеми активи се компенсираше от друг списък, вече от пасиви, които трябваше да бъдат покрити. Тук влизаха суми, дължими по силата на подписа на Ълстър Скарлет на стотици хотели, магазини, ресторанти, автомобилни агенции, параходни линии, железници, конюшни, частни клубове, игрални домове. Всичко това бе вече изплатено от Уотърман.
Джеферсън Картрайт продължаваше да си блъска главата над подробния отчет.
За всеки цивилизован наблюдател това би могло да бъде само конгломерат от финансова глупост, но целият досегашен живот на Ълстър Стюарт Скарлет подчертаваше, че подобни действия са напълно нормални за него. Картрайт стигна до същия извод, както и правителствените счетоводители, които бяха извършили проверка за ФБР малко след изчезването на Ълстър.