Наследството на Скарлати
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Коларов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Скарлати». Краткое содержание книги:
В нейния прицел — най опасният човек на земята — синът й.
Като малък той е бил изчадие… Той единствен от братята си използва богатството с жестокост и бруталност… Ълстър Скарлет може да предизвика международен хаос…
Тези принципи, съчетани с непосредствен, южняшки чар, осигуриха на Джеферсън Картрайт синекурата на Уотърман тръст. Те дори поставиха името му на табелките за началници на отдели.
Защото, макар познанията на Джеферсън Картрайт по банково дело да не покриваха дори само речника на някой експерт в областта, талантът му да прелюбодейства с някои от най-богатите жени в Манхатън, Лонг Айлънд и Южен Кънектикът довеждаше много на брой чудесни сметки в книгите на Уотърман. В същото време банковите директори знаеха, че тяхната шпага във висшето общество рядко можеше да се превърне в заплаха за който и да е що годе стабилен брак. Тя беше по-скоро източник на краткотрайна разтуха за налегнатите от всекидневна скука — очарователно, бързо и пълно потапяне във водите на страстта.
Повечето банкови институции имаха поне по един Джеферсън Картрайт сред добре платените си висши служители. В същото време обаче, подобни хора бяха често пренебрегвани, когато се раздаваха покани за членство в клубове или тържествени вечери… Все пак, кой знае какво биха направили там.
Именно това смътно усещане за изолираността му правеше Джеферсън Картрайт приемлив за Ълстър Скарлет. Отчасти, защото той знаеше прекрасно какво се криеше зад него и това го забавляваше, и още защото Картрайт — като се изключат няколкото сводки за състоянието на сметките му — изобщо не се опитваше да му казва какво да прави с парите си.
Директорите на банката знаеха и това. Правилно бе някой да съветва Ълстър Скарлет, ако ще и само заради впечатлението, което това оставяше у Елизабет, но след като никой не ще можеше да го промени, какъв бе смисълът някой ценен човек да прахосва времето си по него?
На първата тяхна сесия, както Картрайт наричаше срещите им, банкерът откри, че Ълстър Стюарт Скарлет не прави разлика между дебит и актив. Което наложи да се подготви речник на основните понятия в езика, нужен за работата. След това бе написан още един лексикон на фразеологията от фондовите борси и не след дълго Ълстър започна да овладява понятията.
— В такъв случай, както разбирам, мистър Картрайт, аз имам два отделни източника на доходи. Така ли е?
— Точно така, мистър Скарлет. Първият, попечителски фонд, съставен от акции и облигации в частната промишленост и в национални водни и електрически компании, осигурява годишните ви битови разходи — къщи, дрехи, пътувания в чужбина, всякакви покупки… Естествено, вие бихте могли и да инвестирате тези пари, ако желаете. Така и сте правили през последните няколко години, ако не се лъжа — Джеферсън Картрайт се усмихна снизходително при спомена за някои от екстравагантните суми, теглени от Ълстър. — Вторият фонд обаче — в облигации и акции с право на глас — е предназначен за експанзия. За реинвестиции. Дори за спекулативна борсова игра. Такова бе желанието на баща ви. Разбира се, тук също съществува известна степен на гъвкавост.
— Какво искате да кажете — гъвкавост?
— Трудно е за допускане, мистър Скарлет, но в случай че битовите ви разходи надхвърлят приходите от първия попечителски фонд, след като ни упълномощите, ние можем да прехвърлим капитал от втория фонд в първия. Разбира се, това е почти немислимо да се наложи.
— Разбира се.
Джеферсън Картрайт се засмя и смигна пресилено на нищо неподозиращия си ученик.
— Тук май ви метнах, а?
— Какво?
— Веднъж се наложи да направим това. Не си ли спомняте? Дирижабъла?… Дирижабъла, който купихте преди няколко години?
— А, да. Тогава нещо бяхте притеснен.
— В качеството си на банкер, аз нося отговорност пред „Скарлати индъстрис“. Все пак съм ваш финансов съветник. Дължа обяснение за всичко… Покрихме покупката със средства от втория фонд, макар да не бе правилно. Съвсем не бе правилно. Един дирижабъл едва ли би могъл да мине за капиталовложение.
— Отново извинявайте.
— Само запомнете, мистър Скарлет. Желанието на вашия баща бе парите от облигациите да се реинвестират.
— И как да разбера, че това става така?
— Посредством нарежданията за освобождаването на прихода при падежа им, които подписвате всяко полугодие.
— Тези стотина подписа, които все трябваше да изтърпявам?
— Да. Ние осребряваме книжата и влагаме капитала.
— В какво?
— Изложено е в портфолиото, което редовно ви изпращаме. Правим каталози на всички инвестиции. Избора правим сами, тъй като при заетостта ви, досега не сте отговаряли на запитванията ни относно вашите предпочитания.
— Нищо не разбирах от тях.
— Е, това ще може да се преодолее сега, нали?
— Ами, ако не разпиша нарежданията?
— Е… в случай на подобно малко вероятно развитие, облигациите и акциите остават в трезора до края на годината.