Наследството на Скарлати
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Коларов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Скарлати». Краткое содержание книги:
В нейния прицел — най опасният човек на земята — синът й.
Като малък той е бил изчадие… Той единствен от братята си използва богатството с жестокост и бруталност… Ълстър Скарлет може да предизвика международен хаос…
Елизабет внимателно претегли алтернативите пред себе си. Едно намесване на полицията би наложило разследване и вероятно твърде много шум около случая. В светлината на действията на Ълстър от преди година, това бе нежелателно. Ако отсъствието на Ълстър се дължеше на собственото му желание, подобно действие би могло само да го предизвика още повече. И без предизвикателства нейният син бе непредсказуем — с тях той можеше да стане невъзможен. Тя реши да наеме дискретно една сигурна детективска фирма, към чиито услуги бе прибягвала често при разследване на застрахователни претенции спрямо предприятия на фамилията. Собствениците на фирмата проявиха пълно разбиране и повериха работата само на най-способните си и най-доверени хора.
Елизабет им даде двуседмичен срок, в който да намерят Ълстър Стюарт, ако ще и да е вдън земя. В действителност, тя очакваше дотогава той да се появи, но ако това не станеше, щеше да прехвърли задачата в ръцете на полицията.
В края на първата седмица детективите бяха изготвили пространен доклад върху навиците на Ълстър. Местата, които най-често посещаваше; приятелите му (мнозина); враговете му (малцина); и възможно най-детайлното пресъздаване на действията му през последните дни преди изчезването му. Тази информация бе предадена на Елизабет.
Елизабет и Ченсълър Дрю внимателно проучиха доклада. Не успяха да стигнат до нищо.
Втората седмица от разследването се оказа също толкова безрезултатна, ако се изключи фактът, че действията на Ълстър бяха уточнени по минути и часове. Откакто се бе завърнал от Европа, дневният му режим изглежда се изпълняваше с прецизността на ритуал. Игрището за скуош и сауната в спортния му клуб; банката в Бродуей, Уотърман тръст; коктейлите на Петдесет и трета улица между шестнайсет и трийсет и осемнайсет часа, като вниманието му там си поделяха пет бара за всеки работен ден от седмицата; нощните полети в света на забавленията, където неколцина предприемачи в шоубизнеса се ползваха със снизхождението (и финансите) му; почти редовно отбиване във вечерния клуб на Петдесета улица в първите часове на новия ден, преди да се завърне у дома, което никога не ставаше по-късно от два часа.
Малко късче информация привлече вниманието на Елизабет, както всъщност и на човека, който го бе съобщил. Не се вписваше в общата картина. Записано бе в обзора за сряда.
Напуска дома около десет и трийсет часа и незабавно извиква такси пред жилището си. Прислужницата, метяща външните стълби, смята, че е чула мистър Скарлет да казва на шофьора да кара към метрото.
Елизабет не можеше да си представи Ълстър в метро. И в същото време, два часа по-късно, според „мистър Масколо, оберкелнер в ресторант Венеция“, той бе имал ранен обяд с „мис Демпси (виж Познати: Театрални артисти)“. Ресторантът бе на две пресечки от къщата на Ълстър. Разбира се, възможни бяха десетки обяснения, а в доклада не се подсказваше нищо странно, освен решението на Ълстър да отиде до метрото. За момента Елизабет си го обясняваше с уговорена от него среща там, вероятно с мис Демпси.
В края на седмицата Елизабет капитулира и поиска от Ченсълър да повика полицията.
На следващия ден вестниците излязоха със заглавия в червено.
Бюрото за разследване се присъедини към полицията в Манхатън на базата на презумпцията, че може да са били нарушени закони на надщатско равнище. Десетки лица, търсещи известност, както и мнозина, откровено готови да помогнат, се обадиха сами, твърдейки че са виждали Ълстър през последната седмица преди изчезването му. Някои зли души телефонираха, че знаят къде се намира той и искаха пари за информацията. Получени бяха пет писма с искания за откуп в замяна на освобождаването му. Всички сигнали бяха проверени. Всички се оказаха фалшиви.
Бенджамин Рейнолдс научи за станалото от втора страница на „Вашингтон хералд“. Като се изключи сватбата, това бе първата вест, прочетена от него за Ълстър Скарлет, откакто се бе срещнал с Елизабет Скарлати преди повече от година. Все пак, както й бе обещал, през последните няколко месеца той бе направил някои дискретни проучвания върху наградения герой от войната — само за да разбере, че той се бе завърнал в отредения му свят. Елизабет Скарлати си бе свършила добре работата. Синът й бе зарязал бизнеса с вноса на алкохол и слуховете за връзките му с престъпни елементи бяха затихнали. Бе стигнал чак дотам, че бе заел и някаква незначителна длъжност в Уотърман тръст в Ню Йорк.