Наследството на Скарлати
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Коларов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Скарлати». Краткое содержание книги:
В нейния прицел — най опасният човек на земята — синът й.
Като малък той е бил изчадие… Той единствен от братята си използва богатството с жестокост и бруталност… Ълстър Скарлет може да предизвика международен хаос…
Ълстър Скарлет си взе ваканция от редовните сесии в Уотърман тръст кампъни. Уговорено бе, че след един малко по-дълъг меден месец на Стария континент, той щеше с нови сили да се потопи във водите на финансовия свят. Джеферсън Картрайт бе трогнат — и изненадан — от това, че Ълстър взе със себе си на това „свещено пътешествие на любовта“, както се изрази кавалерът от Вирджиния, доста документи, които щеше да проучва. Събрал бе буквално стотици обзорни доклади във връзка с безбройните вложения на „Скарлати индъстрис“ и бе обещал на Картрайт до завръщането си да е овладял и последната тънкост на неизтощимото им многообразие.
Джеферсън Картрайт бе толкова развълнуван от прилежността на Ълстър, че му подари и ръчно изработено кожено дипломатическо куфарче.
Първата част от пътуването на младоженците премина под сянката на остра морска болест, каквато изглежда бе налегнала Джанет. За корабния лекар, който вътрешно леко се забавляваше със случая, това обаче със сигурност бе спонтанен аборт, в резултат на който младоженката прекара целия път до Саутхемптън прикована на легло в каютата си.
В Англия младоженците откриха, че местната аристокрация бе започнала да става доста търпима спрямо нашествията на американския си вариант. Всичко бе въпрос на състояние. Вулгарните, но богати нови аристократи от колониите, бяха узрели да бъдат погълнати и ги поглъщаха без проблеми. По-приемливите от тях — а в тази категория спадаха и Ълстър Скарлет и съпругата му — бяха абсорбирани без никакви въпроси.
Дори собствениците на Бленхайм не можеха да не останат впечатлени от някой, който залагаше на карта цената на най-доброто им ловджийско куче. Особено когато този картоиграч разбираше от пръв поглед коя е най-добрата им хрътка.
Приблизително по това време — втория месец от пътешествието — до Ню Йорк започнаха да се процеждат слухове, донесени предимно от завръщащи се състоятелни членове на аристокрацията. Ълстър Стюарт изглежда се държеше много зле. Започнал бе да изчезва, без да казва дума, за цели дни, а веднъж, гласяха вестите, бе пропаднал без вест за близо две седмици, оставяйки съпругата си, в състояние на унизителен гняв.
Дори и тези крайно обезпокоителни слухове все пак не можеха да се задържат за дълго в центъра на вниманието, тъй като Ълстър Скарлет бе вършил същото и като ерген, а Джанет Саксън, от своя страна, бе вързала най-добрата мъжка партия на Манхатън. От нея не можеше да се очаква да се оплаква! Хиляди девойки биха дали мило и драго само за пръстена и церемонията и оттам нататък биха го оставили да върши каквото поиска. При всичките тези милиони и, както някои казваха, благородническата титла на фамилията! Никой не хранеше особено съчувствие към Джанет Саксън.
Тогава мълвата пое в нова посока.
Скарлетови бяха изоставили лондонското общество и бяха поели по нещо, което можеше да се определи само като безумно тежка и трескава обиколка из целия континент. От замръзналите езера на Скандинавия до топлите брегове на Средиземноморието. От студените улици на Берлин до горещия паваж на Мадрид. От планинските склонове на Бавария до равните, мръсни гета на Кайро. От Париж през лятото до Шотландските острови през есента. Никой не знаеше къде щяха да се окажат в следващия момент Скарлет и съпругата му. Беше необяснимо. В пътуванията им липсваше всякаква логика.
Джеферсън Картрайт бе по-загрижен от всеки друг. Дори разтревожен. Не бе сигурен какво трябва да направи, затова реши единствено да изпраща на Ченсълър Дрю Скарлет меморандуми, издържани в добре подбрани фрази.
Защото Уотърман тръст изпращаше хиляди и хиляди долари по сметки във всяка възможна и дори някои невъзможни банки в Европа. Всяка писмена молба, изпратена от Ълстър Скарлет, бе прецизно изготвена и нарежданията бяха недвусмислени. Наблягаше се специално на искането за поверителност и запазване на мълчание относно транзакциите. Нарушаването на въпросната поверителност се предвиждаше да се накаже с незабавното изтегляне на неговите авоари от Уотърман… Една трета от фондовете на Скарлет. Половината от наследството на Скарлати.
Нямаше никакво съмнение — Ълстър Скарлет бе извлякъл полза от сесиите си в банката. Знаеше точно как да задава финансовите си искания и го правеше с езика на банкерството. Но Джеферсън Картрайт продължаваше да се чувства несигурен. Възможно бе да стане прицел на критики на по-късен етап. Оставаха две трети от фондовете и втората половина от наследството. Той разреши неразрешимата дилема пред себе си, изпращайки следното послание — а после и други негови варианти — до брата на Ълстър Скарлет.