Наследството на Скарлати

— Не ми се вярва да е имало насилие.

— Това го кажи на полицията в Чикаго.

— Скарлет не се занимаваше с ниските етажи. Затова не мога да приема теорията, че е употребена сила. Рискът е твърде голям. Скарлет беше твърде силен, имаше твърде много приятели… Би могъл да бъде използван, но не и убит.

— Какво мислиш тогава?

— Не знам. Затова теб попитах. Претрупан ли си с работа следобед?

— Да, дявол да го вземе. Все същите две неща. И никакъв напредък.

— Язовира в Аризона ли?

— Това е едното. Онзи кучи син, конгресменът, продължава да прокарва проекта в комисията — знаем със сигурност, че му плащат — но не можем да го докажем. Не можем дори да склоним някой да признае, че познава някого… Между другото, като отваряме дума за Скарлати, Кенфийлд работи по този случай.

— Да, знам. Как се справя.

— Е, не можем да го виним. Прави всичко, каквото може.

— Какъв е другият проблем?

— Меморандумът на Понд от Стокхолм.

— Длъжен е да ни захрани с нещо повече от слухове, Гловър. Докато не ни даде нещо конкретно, времето ни е загубено. Казах ти го.

— Знам, знам. Но Понд е изпратил послание по куриер — пристигна от Държавния департамент тази сутрин — преводът е осъществен. Това е вест.

— Не може ли Понд да се добере до някакви имена? Не може там да има ценни книжа на стойност трийсет милиона долара и да не се спомене поне едно име.

— Финансовата групировка е очевидно непроницаема. Не е стигнал до нищо.

— И посланикът ни е един… Кулидж назначава ужасни посланици.

— Той наистина си мисли, че цялата работа е разиграна от Доненфелд.

— Ето ти го името! Кой е Доненфелд?

— Това не е човек. Фирма. Може би най-голямата на Стокхолмската борса.

— И как е стигнал до този извод?

— Вижда две причини. Първата е, че само голяма компания би могла да го направи. Втората — цялата операция така може да се покрие по-лесно. А тя ще трябва добре да се покрие. Американски облигации, изнесени на борсата в Стокхолм, не е шега работа.

— Шега! Това не може да стане, по дяволите!

— Добре, де. Не „изнесени“, а „достигнали“. Все същото, доколкото става въпрос за пари.

— Какво ще правиш при това положение?

— Черна работа. Ще продължа да проверявам всички компании със здрави връзки в Швеция. Да ти кажа ли нещо? Само в Милуоки са над двайсет. Как ти се струва? Натрупват мангизите тук и започват бизнес с братовчедите си там.

— Ако питаш мен, Уолтър Понд бавно мъти водата там, за да може накрая да му обърнат повечко внимание. Кал Кулидж няма да прати приятел за посланик в земята на среднощното слънце, или както там й казват. Освен, ако човекът не надценява връзките си с него.