Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Трите карти
Трите карти - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Трите карти

Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:

За пореден път Стивън Кинг майсторски съчетава вълнуващата фантастика със суровата реалност, описвайки приключенията на Роланд, последния Стрелец, който продължава търсенето на Тъмната Кула. Докато броди в друг свят — кошмарно изкривено огледално отражение на нашия, Роланд преминава през загадъчна врата, която го отвежда в Америка през 1980 година. Той обединява силите си с непокорния младеж Еди Дийн и красивата, умна и смела Одета Холмс, за да поведе битка със земни врагове и с неземно зло.
1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 144
Перейти на страницу:

4

Стрелецът погледна кулата, която Балазар бе построил от карти, и си помисли: „Още един знак.“

Босът надникна иззад кулата, която сега беше много висока. Лицето му изразяваше задоволство и топлина.

— Еди — каза. — Радвам се да те видя, синко. Чух, че си имал проблеми на „Кенеди“.

— Не съм ти син — невъзмутимо отвърна младежът.

Балазар направи жест, който бе едновременно комичен, тъжен и неискрен.

— Обиждаш ме, хлапе.

— Стига глупости — прекъсна го той. — Знаеш, че вариантите са два: или работя за ченгетата, или те просто са ме пуснали. Знаеш, че не са успели да ме пречупят само за някакви си два часа. Знаеш, че ако го бяха сторили, сега щях да съм на Четиридесет и трета улица и да повръщам в някой леген.

— За тях ли работиш?

— Не. Пуснаха ме. Следят ме, но вие насила ме доведохте тук.

— Значи си изхвърлил стоката. Невероятно. Трябва да ми обясниш как си се отървал от цял килограм кокаин в пътнически самолет. Тази информация може да ми бъде от голяма полза. Това е истинска мистерия от типа на „загадката на заключената стая“.

— Не съм я изхвърлил, но и не е у мен.

— Че къде е? — обади се Клаудио, сетне се изчерви, когато брат му го изгледа свирепо.

— У него — каза Еди с усмивка и посочи Енрико Балазар, който го гледаше иззад кулата от карти. — Вече е доставена.

За пръв път, откакто бяха довели младежа в кабинета му, на лицето на Боса се появи неподправено изражение — беше искрено изненадан. Но бързо се овладя и се усмихна вежливо, после промърмори:

— Да. А скривалището ще разкриеш по-късно, след като освободим Хенри и ти върнем твоята стока. Когато се озовете в Исландия, може би. Нали така си представяш нещата?

— Не. Ти не разбираш. Кокаинът е тук. Доставка от врата до врата. Точно както се бяхме споразумели. Защото дори в наше време има хора, които държат на думата си. Зная, че ти звучи невероятно, но това е самата истина.

Всички го гледаха онемели.

„Как се справям, Роланд?“ — попита Еди. „Според мен много добре. Но не позволявай на този Балазар да се окопити. Мисля, че е опасен.“

„Така ли мислиш, а? Е, не се съмнявам, приятелю. Аз знам, че е опасен. Много опасен.“

Той погледна отново Боса и му намигна.

— Ето защо ти трябва да се тревожиш за ченгетата, а не аз. Ако влязат тук със заповед за обиск, ще затънеш до гуша, господине.

Балазар бе взел две карти. Ръцете му внезапно се разтрепериха и той ги остави на бюрото. Разтрепериха се съвсем леко, но Роланд ги видя. Еди също. Изражение на объркване — на мимолетен страх, може би — се появи на лицето му.

— Внимавай какви ги дрънкаш, малкия. Внимавай как се държиш, не забравяй, че търпението ми не е безгранично.

Джак Андолини се изплаши.

— Сключил е сделка с тях, шефе! Това малко лайно им е предало кокаина, а те са го подхвърлили тук, докато са се престрували, че го разпитват.

— Никой не е влизал тук — каза Балазар. — Никой не би могъл да го стори, Джак, и ти го знаеш много добре. Алармата се включва дори когато някой гълъб кацне на покрива.

— Но…!

— Дори да са искали да го направят, разполагаме с толкова хора в тяхната организация, че нямаше да успеят. Щяхме да знаем кой, кога и как възнамерява да ни прецака.

Погледът му се върна към младежа.

— Еди, разполагаш с петнайсет секунди да спреш да ме будалкаш. Сетне ще повикам Чими Дрето и ще го накарам да се позанимае с теб. След като свърши, ще чуеш как се грижи за брат ти в съседната стая.

Еди се вцепени.

„Спокойно — промълви Стрелецът и си помисли: «Ако искаш да го засегнеш, трябва само да споменеш името на брат му. Все едно, че ръчкаш с клечка незараснала рана.»“

— Ще отида в тоалетната — каза Еди и посочи вратата в далечния ляв ъгъл на стаята; беше толкова незабележима, че се сливаше с ламперията. — Ще вляза сам. Сетне ще се върна при теб с половин килограм кокаин. Това е една втора от доставката. Ще я пробваш. Когато видя брат си и се убедя, че е добре, ще му върнеш нашата стока и ще изпратиш някого от хората си да го отведе у дома. Докато това стане, аз и… — едва не каза Роланд — … аз и твоите момчета ще седим тук и ще наблюдаваме как редиш това нещо. Когато Хенри се прибере у дома, на сигурно място — това означава, че никой няма да допира пистолет в главата му — ще ми позвъни и ще ми каже паролата, която сме уговорили, преди да замина. За всеки случай.

Стрелецът провери в съзнанието му дали това е истина, или блъф. Беше истина или поне Еди смяташе, че брат му щеше да умре, но нямаше да го подведе. Стрелецът не беше толкова сигурен.

— Сигурно смяташ, че вярвам в Дядо Коледа — отвърна Балазар.

1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 144
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)