Ловци на кости

— Мога да бъда тази урна.

— Не държиш да бъдеш точно тази урна.

— Тя си има крака.

— Като пънчета. И не мисля, че се движат. Те са само за показ. Помня разни такива неща.

— Но е хубава.

— И тя пикае в нея.

— Пикае? Сигурна ли си? Виждала ли си я да пикае в нея?

— Погледни, Кърдъл. Точно тя пикае в нея. Не държиш да си точно тази урна. Трябва ти нещо живо. Истински живо, с крака, които вършат работа. Или криле…

Още си шепнеха, когато Апсалар махна и последната дъска на прозореца и я остави на пода. Качи се на перваза, изви се на една страна и се пресегна към най-близката таванска греда.

— Къде отиваш? — попита настойчиво Телораст.

— На покрива.

— Да дойдем ли с теб?

— Не.

След няколко мига Апсалар вече стоеше присвита на спечената от слънцето глина. Звездите бляскаха отгоре. Утрото не беше далече и градът бе притихнал и неподвижен като нещо мъртво в края на нощта. Ерлитан. Първият град, до който бяха стигнали в тази земя, градът, от който бе започнало точно това пътуване, на група, обречена да се разпадне под натиска на безброй тежести. Калам Мекхар, Фидлър, Крокъс и тя самата. О, Крокъс се бе ядосал не на шега, когато разбра, че спътниците им са дошли със скрити мотиви — не просто за да я придружат до дома, не просто за да поправят една стара злина. Толкова наивен се беше оказал.

Зачуди се как ли е той сега, помисли да попита Котильон при следващото посещение на бога, накрая реши да не го прави. Нямаше да е добре да си позволи да се тревожи за него; дори да мисли за него, без да може да постигне нищо повече, освен да отвори шлюзовете на копнежа, страстта и съжалението.

Други, по-неотложни проблеми трябваше да се обмислят. Мебра. Старият шпионин беше мъртъв, точно както бе поискал Сенкотрон, макар причината да убягваше на Апсалар. Вярно, Мебра бе работил за всички страни, служил беше в един момент на Малазанската империя, а после — на каузата на Ша’ик. А след това… на някой друг. Самоличността на този някой друг беше важна и, подозираше тя, това бе истинската причина за решението на Сенкотрон.

Безименните? Дали убиецът семк не беше изпратен, за да прикрие някоя следа? Възможно. А и изглеждаше логично. „Никакви свидетели“, беше казал. На какво? Що за служба можеше да е предложил Мебра на Безименните? „Откажи се да търсиш отговор на това. Кой друг?“

В Седемте града несъмнено бяха останали последователи на стария култ към Сянка, оцелели след чистките, придружили завоеванието. Друг възможен платец на многобройните дарби на Мебра и по-вероятно бе той да е привлякъл вниманието на Сенкотрон, както и гнева му.

Бяха й казали да убие Мебра. Не й бяха казали защо, нито й бяха казали да предприеме някакви свои разследвания. Което предполагаше, че Сенкотрон смята, че знае достатъчно. Същото трябваше да е вярно и за Котильон. Или обратното — двамата просто бяха в пълно неведение, а Мебра просто беше превключвал от една страна на друга твърде често.