Ловци на кости
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #6
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-585-792-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ловци на кости». Краткое содержание книги:
— Май трябва да се поговори с Кътъл.
— Трябва му един юмрук в муцуната, Кал. Вярвай ми, изкушавал съм се…
— Но сапьорите не си го правят един на друг това.
— Аз съм сержант.
— Но все пак ги искаш на своята страна.
— М-да.
— Добре — заяви Калам. — Аз ще го оправя.
— Внимателно. Може да ти хвърли в краката някоя „острилка“. Не обича убийците.
— Че кой ги обича? — подхвърли Бързия Бен.
Калам се намръщи.
— А аз пък си мислех, че съм популярен… поне между приятелите си.
— Само го изиграваме предпазливо, Калам.
— Благодаря, Бързак. Ще го запомня.
Магьосникът изведнъж се изправи.
— Гостите ни всеки момент ще пристигнат…
Фидлър и Калам също станаха, обърнаха се и видяха как Имперският лабиринт отново се разтвори. От устието му пристъпиха четири фигури.
Убиецът позна две от тях и изпита едновременно напрегнатост и задоволство, изпълнило душата му: настръхна изведнъж заради Върховния маг Тайсхрен, а искреното задоволство бе от това, че вижда Дужек Едноръкия. От двете страни на Тайсхрен крачеха двама телохранители, единият — престарял сети с намазани с восък мустаци — смътно познат някак си, сякаш Калам като че ли го беше виждал веднъж, преди много време. Другият беше жена, някъде между двайсет и пет и трийсет и пет, стройна и атлетична, с плътно копринено облекло. Очите й бяха меки и тъмнокафяви, будни; косата й бе подрязана късо, по имперската мода, около сърцевидното й лице.
— Отпусни се — промърмори му тихо Бързия Бен. — Както казах, ролята на Тайсхрен в… минали работи беше… погрешно разбрана.
— Така казваш ти.
— А и той наистина се опита да защити Уискиджак.
— Но беше прекалено късно.
— Калам…
— Добре, ще бъда вежлив. Този стар телохранител сети… не е ли от времето на императора?
— М-да.
— Нещастният кучи син? Дето никога нищо не казва?
— Същият.
— Изглежда все едно доста е пийнал.
Бързия Бен изсумтя.
— Нещо смешно ли има, Върховен маг? — попита Дужек, щом групата се приближи.
— Добре сте дошли, Върховен юмрук — отвърна Бързия Бен и добави с леко почтителен поклон към Тайсхрен: — Колега…
Тънките, почти без косми вежди на Тайсхрен се вдигнаха.
— Полево повишение, така ли? Е, може би позакъсняло. Все едно, не вярвам императрицата да е санкционирала все още това звание.
Бързия Бен му отвърна с широка бяла усмивка.
— Спомняте ли си, Върховен маг, друг един Върховен маг, изпратен от императора в началото на кампанията „Черния пес“? Крибалах Рул?
— Рул Простака ли? Да, умря след около месец някъде…
— В един ужасен пожар, да. Е, това бях аз. Тъй че вече съм бил Върховен маг, колега…
Тайсхрен се мръщеше, явно се мъчеше да си спомни нещо, след това лицето му помръкна.
— И императорът е знаел това? Би трябвало, щом ви е пратил… освен ако, разбира се, изобщо не ви е пращал той.
— Е, вярно, имаше някои недоразумения в цялата работа и ако някой беше поел точно по тази следа, като нищо щяха да се забележат. Но вие очевидно не изпитвате нужда да го правите, след като макар и за кратко успях да се защитя — като ви измъкнах от неприятност веднъж, доколкото си спомням… нещо там свързано с убийци магове Тайст Андий…
— Когато изгубих един определен предмет, съдържащ господар на демони…
— Нима? Съжалявам, че го чувам.
— Същият демон, който по-късно умря от меча на Рейк в Даруджистан.
— О, колко жалко.
Калам се наведе към Бързия Бен и прошепна:
— Мисля, че каза на мен да се отпусна.
— Стари работи, отдавна минали — каза дрезгаво Дужек Едноръкия. — Щях да плесна с ръце, ако имах повече от една. Тайсхрен, дръпни юздите на тоя сети, преди да е направил нещо глупаво. Имам да обсъдя тук някои неща. Хайде, да почваме.
Калам се озърна към Фидлър и примига. „Също като в доброто старо време…“
Залегнал на билото на рида, Перла изсумтя.
— Онова там е Дужек Едноръкия. Трябваше уж да е в Г’данисбан в момента.
Лостара Юил до него изсъска и започна да се пляска по бедрата и тялото.
— Бълхи чигър, проклет да си. Гъмжат по този хълм. Мразя бълхи чигър…
— Защо не вземеш да скочиш и да затанцуваш, капитане? — попита Перла. — Просто да си сигурна, че ще разберат, че сме тук.
— Шпионирането е глупаво. Мразя го това и май започвам да преоткривам и омразата си към теб, Нокът.
— Галиш ми ухото със сладките си приказки. Все едно, онзи плешивият е Тайсхрен, с Хатар и Киска този път, което значи, че си дава сметка за рисковете. О, защо трябваше да го правят това точно сега?
— Какво да правят точно сега?